Ревизия в тютюнева кооперация “Асенова крепост” през 1926 г. намира злоупотреби, разсипничество и корупция, харчене без сметка и задръжки

КОМУНАЛНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ

Из българското стопанско минало

Румен Аврамов

…”Влизаме в тютюневата кооперация „Асенова крепост”, Станимака (дн. Асе­новград). Годината е 1926, а пролуката е ревизионният акт, съставен й от БЗБ. Всичко тук е представително: тютюневите кооперации са гледани като флагман на

Фактите в Банките на кооперативния свят и в настоящата глава са до голяма степен допълващи се.

кооперативното движение; те са относително по-заможни, доколкото са свързани с водещия отрасъл на българската икономика, но са и особено чувствителни към колебанията в конюнктурата; ревизионният период 1924-1926 г. включва години както на експанзия на тютюневия износ, така и на пазарна криза.

„Асенова кре­пост” е и печално известна с лошото си управление. Показва го не само въпросни­ят ревизионен акт. Нейният случай е размахван назидателно в разменяните по-къс­но из пресата взаимни обвинения за злоупотреби, разсипничество и корупция сред кооперациите*. Кооперацията е голяма: основана на 1 февруари 1915 г. от 60 ду­ши, в момента на ревизията тя наброява 2 192 членове, от които 1 650 тютюнопро­изводители от околията и 371 от града. Икономическото „окачане” на кооперацията е просто. В пасивите стоят ка­питал от 22 991 100 лв. и резервен фонд (предназначен за покриване на загубите) от 29 627 154 лева. Привлечените средства под формата на влогове са минимални – 25 828 лв. срочни влогове (лихва 10-11%) и 2 720 966 лв. безсрочни (лихва 9%). Вложители са едва 295 членове. Дългът към БЗБ възлиза на 112 567 539 лв. за коопе­рацията и 57 530 224 лв. за личните кредити на кооператорите. Налице са също 22 млн.лв. дълг към Съюза на тютюневите кооперации и 15.3 млн.лв. към частната фир­ма „Леванте-Фумаро” (срещу изнесени на консигнация тютюни от реколта 1923-1924 г.). Сметката показва, че срещу капитал и резерви от кръгло 52 млн.лв. коопера­цията е привлякла 4 пъти повече средства – близо 210 млн. лева**. Тя е издейства­ла кредит, който едва ли би й бил достъпен, ако този тип институции не бяха тре­тирани по благоприятен начин и не бяха включени към „свои” кредитни централи, където ресурсите са на ръка разстояние, при това на по-ниска цена. Капиталовото усилие на членовете се свежда до задължението да вложат минимум 5 или макси­мум 100 дяла от по 100 лв., като за увеличаването на дяловия капитал до приетия таван ежегодно се удържат и 10% от продажбите. Би следвало да се очаква, че срещу такава задлъжнялост кооперацията при­ тежава стойностни активи. Очевидно капитализацията, качеството и количеството на възможните обезпечения обаче й се виждат ограничени. За да увеличи потен­циала за получаване на кредити, тя създава специална комисия, която да завиши оценката на имотите й. Тук ревизионният акт допира до откровена манипулация с прозрачна цел, която изглежда излиза дори извън добрия кооперативен тон. „Ревизията, като на­мира изобщо действията на управителните тела с увеличението стойността на имо-

– Петьр Пешев привежда публикации от 1927-1928 г. на вестниците „Мир”, „Пряпорец” и „Лъч” по този повод. (Вж. Пешев, Петър. Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. Фототипно издание. С , БЛ11,1993, с. 861,862.) В съвременна терминология това означава солиден „ливъридж” – използване активите на фирмата (банката) като обезпечение за привличане на значително по-големи суми от външни ресурси (кредити).

тите за неоснователни, непочиващи нито на изискванията на Търговския закон, нито на закона за кооперативните сдружения, нито на устава на сдружението, нареж­да всички тези имоти да се намалят с увеличената стойност, за да изразяват остатъ­ците задължения, ако не действителната им стойност, то поне сумата, която е из­разходвана според книгите за тях.”

Ревизията разкрива и други характерни щрихи. Дори те понякога да предиз­викват у проверяващите тръпка на недоволство, съвсем ясно е, че става дума за те­куща практика, за действия, които се вписват в банализираните норми на коопера­тивната икономика. Смесването на стопанското със социалното е една от тези черти. То еднов­ременно изгражда легендата (привлекателността) на кооперациите и олицетворява тяхната икономическа несъстоятелност. Тъкмо от подобна симбиоза е замесен мо­делът на бъдещите социалистически предприятия. Непосилното социално бреме, притиснало без мярка разходите на коопера­ цията, е в крайна сметка финансирано с парите на БЗБ. „Асенова крепост” напри­мер си е построила амбулаторна болница за членовете, което предизвиква комен­тар в ревизионния акт. Но и тази бележка е направена с извинителен тон, с притес­нение, с чувството, че е сбъркан не принципът, а има само малко изсилване. „Ви­сокохуманна инициатива, за която ревизията изразява голяма похвала на ръковод­ството, но допускат ли средствата на сдружението да разшири то дотам благотво­рителността, че без всякакви такси да дава медицинска помощ на повече от 2000 семейства? Ревизията намира, че докато кооперацията не стигне до онова стъпало, в което да може да даде на членовете си всички културни блага, и докато не се ста­ билизира материално, в хуманитарните си действия тя трябва да се ограничи и препоръчва медицинската помощ да се дава на кооператорите срещу определени малки такси, от които да се покрива поне 50% част от изразходваните суми за заплати на лекари, фелдшери, акушери и прислужници, за покупка на медикаменти, за лихви и погашения за вложения капитал.”

Очевидно икономическото се смесва и с културното. Защото „ревизията нами­ра постройката на лятното и зимното кино за самоволни… и практиката на управител­ния съвет да се залавя със странични инициативи, които само спъват правилния раз­вой на кооперациите… и да поставя общото събрание пред свършени факти… за про­тивозаконна и компрометираща”. А по-късно печатът изнася любопитния факт, че за кооперативна музика са изхарчени 4.06 млн.лв., което – за сравнение – надхвърля значително сумата на безсрочните влогове в дружеството през 1926 година.

Разточителството е друга битова черта на обикновения кооперативизъм. „Ревизията препоръчва Управителните тела… веднъж завинаги да скъсат с досегаш­ния начин на строене на сгради, набавяне машини и купуване места, от които не се чувства належаща нужда, защото се ангажират големи капитали, намаляват се оборотните средства и лишава възможност сдружението дори редовно да изплаща заплатите на чиновниците и надниците на работниците.”

Ясно прозира навикът да се харчи без сметка, без задръжки. И както това изг­лежда напълно обичайно, така лишена от въображение е препоръката на проверява­ щите. Тя не надскача призива за самоограничаване, т.е. порочния кръг на „икономи­ята като майка на мизерията”. Преповтаря се непроменен повече от столетие апел, който винаги е бил еднакво неубедителен както за тези, които го отправят, така и за призованите. „Ревизията намира, че поради затягането на тютюневия пазар само ико­номиите са, които ще го облекчат, а икономиите трябва да се правят от всичко оно­ва, без което сдружението може да функционира правилно. Следователно належащо е кооперацията да се освободи засега поне от двата камиона и четирите автомоби­ ла… В игнориране на главния принцип – икономия, – на който се градят крепките кооперации, ръководителите, използвайки грамадни обществени суми с един силен стремеж да представят сдружението в завидно положение, набавили са скъпи инвен­тарни предмети и машини, без които можело да се мине, и с една преценка само на общото икономическо положение, без оглед поне да се приравни положението на персонала с онова на държавите служители, направени са резки скокове, увеличили са и персонала, увеличили са и заплатите му. И ако доставката на скъпи инвентарни предмети и увеличението на персонала и заплати за реколта 1924… е било привидно оправдано, то при големите задължения, които тежат върху сдружението, съвсем не е оправдано за настоящата година, в която са постъпили… само… кг тютюн.”

По този начин и с подобен замах се харчат държавни пари. Приравняването на кооперациите към държавните структури тук излиза наяве не толкова в правила­та, колкото в манталитета и стила. Пошлостта на призивите за противодействие е толкова въпиеща, колкото и във всяко държавно учреждение.

От цитираните вестникарски публикации става ясно, че за камиони и автомобили са изхар­чени 6.3 млн.лв. (вж, Пешев, Петър. Историческите събития и деятели…, с. 863), което надхвьрля над два пъти привлечените безсрочни влогове. 

Открай време в България е широко прието, че с икономии могат да се решат макро- и микроикономическите проблеми. Ревизията изисква общите разходи да се намалят до минимум (с 50%), съкращаване на ненужните длъжности и служби, закри­ване представителството в София. Препоръчва се на разположение на фабриката да бъде представен повече оборотен капитал. Но венецът е настояването – за едно все пак частно сдружение – заплатите на служителите да се приравнят до тези на държав­ните. Етатисткото подсъзнание излиза наяве.

Черта на делничния кооперативизьм, прозираща в ревизионния акт, е и разглеждането на кооперациите като структури за фиктивна заетост. Една от пре­поръките е, предвид слабата конюнктура, да бъдат освободени поне половината от месечните работници и „се оставят за нуждите на складовете само добросъвестни­ те и усърдни работници”. За пазарно действащо предприятие, което реагира на променените условия без външен натиск, подобно напътствие (още по-малко при­нуда) просто не е необходимо.

Но императивите на пазара не са смазващи за кооперативната система: дру­га от бележките на проверяващите визира изплащане на аванси, несъобразено с конкретното стопанско положение на сдружението. Ревизията препоръчва „да се следи за най-правилното раздаване на авансите, като първи членовете на управи­телните тела се придържат към постановените норми и не допускат за себе си и приближените си подобни превишения, които излагат на риск кооперацията и вна­сят недоволство срещу членовете”. Всъщност става дума за текуща практика да се „отпускат аванси на членове… без да са внесли каквото и да било количество тю­тюн”. Налага седа бъде записано искането „за в бъдеще годишното приключва­не… да се извършва най-точно и внимателно и то възоснова на действително постъпилите приходи и извършени разходи…”

Твърде свободната политика на заетост и на доходи се съчетава с не по-мал­ко щедри възнаграждения за управата. Директорът получава заплата от 1.4 млн.лв., 1.7 млн. командировъчни, 169 хил.лв. „за посрещане на гости вкъщи” и още 552 хил.лв. „за почерпня вън от къщи”. За Управителния и Контролния съвет са изплате­ни 3.2 млн.лв., като „на членовете на управителния съвет и на служащите са даде­ ни аванси за 10 млн.лв.”

Естествено, цялата манипулативна алхимия рефлектира в балансите на „Асенова крепост”. Отчетената печалба е определена за недействителна и неп­равилно разпределена, а раздаденият в повече дивидент е за 225 671 лева. Ре­визията отправя обвинение (макар и не окончателно потвърдено) и за невнесени данъци от 479 124 лева. Препоръчва се „с досегашната практика – да се показват на всяка цена големи печалби – да се скъса веднага завинаги”.

Заплащането и изтичането на доходи без пазарно търсене и без постъпления беше отличи­ телната характеристика на комунистическата икономика. Половината от капитала през 1926 година. 

В описаната картина кооперациите по-скоро напомнят структури на ръба на легалното, истинска институционализирана мрежа на скритата икономика…”…