Александрос Дагкас, „Икономики, общества, култури на Балканите. Случаят с тютюните в Османска Македония и Тракия и българското икономическо, социално и културно присъствие, 17ти-19ти век”, Търговци и предприемачи на Балканите през деветнайсети и двайсети век – от икономическа дейност към културно общуване, Институт за балканистика с център по тракология – Консулския отдел на гръцкото Посолство, София 1 април 2017.
В настоящото изследване са формулирани исторически хипотези за икономическата, социална и културна конюнктура, видима особено от деветнайсети век до началото на двайсети век, в османска Македония и Тракия, райони с тютюнопроизводство. Изследването се вписва в интердисциплинарен диалог, който подхожда към големите въпроси за местното социално-икономическо структуриране и формите на производство.
Научният интерес е ориентиран към представянето на определящите фактори за развиването на „тютюневия град”. Като топография, индустриалната археология в Пловдив, Станимака, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Серес, Драма, Солун и в другите по-малки тютюнопроизводителни центрове локализира интересен наратив[1]. При проучване на географското пространство като социален елемент и от гледна точка на приноса му за социалната мобилност, „тютюневите градове” не трябва да бъдат изследвани изолирано от техия по-широк регион, а в мислената геометрична схема, „тютюневия триъгълник” (регионът между Солун, Пловдив и Ксанти), в който се извършва тютюнообработването и се развило движението на тютюноработниците. С проекции на „тютюневия триъгълник” на изток до Гюмюрджина и Дедеагач, целият район на Родопите и Западна Тракия се включва като пространство на икономическа, а респективно и на социална дейност. В тази рамка, в изследването се поставят за обсъждане времевите отрязъци на продължителност и сечения в социалната история на „тютюневия град”, особеностите които се проявяват в течение на еволюцията на „тютюневия град”, въздействието на специалните характеристики на това развитие върху социалния състав на населението и структурите на заетост, дефинирането на обществения, политически и културен фактор като коефициент на промени в икономиката, обществените трансформации в обновения икономически комплекс.
Възлов въпрос е укрепването на различни отрасли от промишлеността (сред които и отрасълът на промишлените растения –тютюн, памук–, този на пчеларството, копринарството и сродни на тях) в Османската империя, което създава надежди за възраждане на икономиката сред тресавището на анахронистичните производствени отношения, но бива прекъснато от чуждестранния фактор, препятстващ местното натрупване на капитала. Процесът на икономическо развитие включвал и позитивните фактори, благоприятствали дейността в производството и търговията през предходните векове, но и двуяко противоречивото проявяване на интерес от страна на чуждестранния финансов капитал[2].
При упадъка на османската империя, областите Македония и Тракия са включени в експанзионистичните планове на силите, привлечени от тяхното богатство. Политическите движения на заинтересованите държави до избухването на Балканската война през 1912 г. имат като обективна цел придобиването на региона, било в рамките на цинично подхождане към въпроса за излаз на Егейско море чрез експанзионистично завоюване (Австро-Унгария), било посредством съдържанието на развитието на нациите в районите на Балканите с обща граница и на желанието на всяка от тези нации да консолидира жизнеспособни икономика и пазар.
Социалният идеал, споделян от балканските народи, отхвърлянето на феодалните окови, довеждат до укрепване на отношенията между тях, и развиване на общи елементи на духовна култивираност, съставлявали елемент от тяхната национална култура и присъщ на националната им идентичност характер. Въпросните характеристики намират проявление в сферата на тютюна, общественото битие (както бихме могли са назовем дейностите на лицата вътре в социално-икономическата система, в която те са се развили), в отношенията между различните етнически групи в „тютюневите градове”.
Плетеница от фактори създават конюнктурата събитията, настъпили в османската държава и по-специално в Македония и Тракия. Основни елементи са, първо, геополитическият фактор, с икономическата значимост на района, второ, икономическият фактор, с опита за развиване на района в посока на капитала посредством инвестиции в индустрията и влагане на капитали в търговията, и трето, общественият фактор, формиран чрез развиване на тютюневите култури и на тютюневите социални слоеве, възникнали вследствие на това.
Ролята на тютюна, американско растение познато в Европа от шестнайсети век, е твърде сериозна в социално-икономическото развитие на Османската империя след внасянето и култивирането му там в началото на седемнайсети век. Съответна културна история се разгръща през вековете, между хората посветили се на икономически дейности свързани с този продукт[3]. Ориенталските тютюни, особено тези от района на Родопите, с тежкия, без конкуренция аромат и вкус, които се прибавят в минимални количества, като пипера, в наргилето на султана, били много търсени на европейските пазари за приготовляване на луксозни смесици. Селското население заето в тютюнопроизводството, също както и свързаните с този продукт градски професии, са допринесли за формирането на социални и културни идентичности, разпознаваеми в спектъра на стратификацията на османското общество. През деветнайсети век, широка маса от сто хиляди жители на Източна Македония, от района на Родопите и Западна Тракия, е участвала във формирането на отделните характеристики на социалните слоеве на тютюнопроизводителите. Нрави, обичаи, традиции, модели на поведение, манталитети, психически нагласи, позиции, модели на живот, се срещат с нагласите на хората за въздействие върху формирането на обществените процеси. Въпроси, които са свързани със сродни аспекти на социалните и културни идентичности изследвани в настоящата разработка.
Тайните на отглеждането на тютюна, който по начало изисква песъчлива, неплодородна почва, се разгръща в района на Родопите, с развитието, впоследствие, на несравнимото техническо ноу-хау на местните тютюнопроизводители. Планинската верига на Родопите, с нейното преимуществено географско положение и климат, почвена морфология и състав на почвите подходящи за отглеждането на тютюн, се оказват източник на благоденствие. Тютюнопроизводителните места, произвеждали в началото на седемнайсети век прочутите ориенталски тютюни се простирали върху южните склонове на планинския масив, в района на Киречилер, Ксантийско, и на север в района около Пловдив. Отглеждането на тютюна в района и обработването на тютюневите листа в края на деветнайсети век се превръща в разпространена и доходоносна икономическа дейност. По северните склонове на Родопите били отглеждани 70.000 декара тютюневи насаждения, а по южните 200.000 декара[4]. Производството в България през 1883 г. било 13.000 тона, като през 1900 възлизало на 30.000 тона. А производството в района υна Егейско море, през 1900, е 100.000 тона[5]. Четири процента от земята давала 20% от икономическите приходи в района. Успоредно с това в тютюневите градове е отбелязано съсредоточаване на тютюнообработването (класическо обработване на тютюневите листа, балиране) в големи предприятия, а също и развитие, в някаква степен, на произвеждането на форми на тютюнопотребление (цигарена промишленост, тютюни за лула, тюмбакия и други продукти). В човешкия потенциал на промишления отрасъл и на търговията се включват, в значително съотношение спрямо цялото, заетите в тютюневия отрасъл.
Планинските форми на терена, естествена бариера за общуването между областта около Пловдив и района на Егея, представлява елемент на изолиране на Севера от Юга, към който през деветнайсети век се прибавят и държавните граници. Въпреки това, появата на подходящите условия за развитие на капитала благоприятства общественото свързване. Мрежата на сухопътния транспорт обслужвала движението на тютюневите листа, кервани се движат от тютюнопроизводителните райони до кафенетата на Цариград и другите градове на Османската империя, големи количества достигат до пристанището на Кавала с цел износ. След 1883 г., Ориент Експресът, влакът прекосяващ Изтока, свързвайки Западна Европа с Цариград, улеснявал общуването[6], разпространението на информация и разпространяването на модерни културни модели[7]. Отдалечените райони на Източна Македония и Западна Тракия се озовали свързаниι, малко преди да изтече деветнайсети век, със световните икономически мрежи и навлезли в процесите на модернизацията. Новата култура започнала да конкурира стария начин на живот. Тютюнопроизводителите и тютюноработниците (повечето били мюсюлмани, турци и помаци), както и останалите професионалисти в сферата на тютюна, постепенно консолидирали до края на деветнайсети век един нов общуване, възприемайки несъществували дотогава навици. Консумацията на кафе и пушенето в кафенетата, навлизането на жената в обществения живот, са някои от неговите видими страни.
Развиването на дейностите, свързани с тютюна, в среда от индивиди принадлежащи към различни национални и етнически групи, било нещо нормално. Инвеститори в тютюневата индустрия и в износната търговия с тютюни, тютюневи работници, други професионалисти занимаващи се с тютюна, европейци, турци, гърци, българи, евреи, помаци, други национални и етнически групи, си сътрудничели в различните сфери на работата, без търкания. Върху мотива на това равновесие между културните идентичности (и на материалните интереси, които се крият зад него), се случва безпрепятствено движение на индивиди в сферата на производството. В един случай, в обслужването на вторичния сектор на тютюнопроизводството (с прилагане на класическото обработване на тютюневите листа), било отбелязано сезонно движение на помаци от района на Енидже, Ксантийско (район където се отглеждат отбрани разновидности на тютюна „басма”), върхови майстори в тютюнообработващия занаят, към други тютюневи центрове, и особено към Кавала.
В професионалното движение и при продължаването на националното и социално смешение от тютюнопроизводството в обществото, промените в културните стереотипи стават видни в отделни сектори, като напр. мястото на жената в тютюнопроизводството. Под натиска на нуждата от прехрана жените помакини излизат на пазара на труда и се смесват с мъжете в работните пространства, като същевременно се отърсват от традиционното си облекло и други елементи от тяхната културна идентичност. В заключение, капиталовата система в тютюнопроизводителната сфера, обработката на тютюна и износната търговия с тютюни, функциониращи като „претопяващ казан”, нивелирали културните идентичности, заличавайки националните различия, размесвали ги и в крайна сметка ги уеднаквявали[8]. А в работническата песенна култура отражение на условността на националните културни идентичности при обработката на тютюна, в началото на двайсети век се проявява в пеенето на стиховете «Οι ντενκτσήδες κάνουν βόλτα στου Μελαχροινού την πόρτα [„тютюноработниците, майстори в занаята на денкчийството, се разхождат пред портала на тютюневата фабрика на M. Melachrino & Co.”]» пяти съответно от българските тютюноработници на български език.
Александрос Дагкас, биографична бележка
Александрос Дагкас е роден в Александрия, Египет. Следвал е и е преподавал история на обществата и цивилизациите в Париж. Днес преподава, като почетен професор, в Аристотелевия университет в Солун, социална история и методология на изследването. Автор е на редица книги и статии и е отличен с наградата на Атинската академия. Областите, в които специализира, са социалните движения, масови движения (културни, професионални, младежки и др.), културни въпроси, национален въпрос (19-ти-20-ти век, Европа, Османска империя, Балкани).
1] Cf. Mazedonien. Eine militär-politische Studie, Ausgabe der Zeitung Danzers Armee-Zeitung, L.W. Seidel & Sohn, Wien 1905, 29 pp.
[2] Cf. Rhoads Murphey, Studies on Ottoman Society and Culture, 16th-18th Centuries, Taylor Francis, London 2007, passim.
[3] Cf. James Grehan, “Smoking and ‘Early Modern’ Sociability: The Great Tobacco Debate in the Ottoman Middle East (Seventeenth to Eighteenth Centuries)”, The American Historical Review, vol. 111, No 5, December 2006, pp. 1352-1377.
[4] Cf. Simιon L. Simeonov, La production et l’exportation du tabac bulgare, Thèse / Faculté des Sciences Économiques et Sociales de l’Université de Genève, 1945, passim.
[5] Cf. Koitcho Beltchev, Der Tabak in Bulgarien, Dissertation der Rechts- und Staatswissenschaftlichen Fakultät der Universität Zürich, 1949, passim
[6] Cf. Jean des Cars – Jean-Paul Caracalla, L’Orient-Express. Un siècle d’aventures ferroviaires, Denoël, Paris 1984, passim.
[7] Cf. Annerose Menninger, Genuss im kulturellen Wandel. Tabak, Kaffee, Tee und Schokolade in Europa (16.–19. Jahrhundert). Steiner, Stuttgart 2008, passim; Mary C. Neuburger, Balkan Smoke. Tobacco and the Making of Modern Bulgaria, Cornell University Press, Ithaca 2012, passim.
[8] Cf. Alexandros Dagkas, “Peasants and Workers in Tobacco Production in Greece, 19th-20th Century: Social and Cultural Lives”, The 6th International Conference on Greek Research, Department of Languages – Modern Greek Section, Flinders University, Adelaide, June 23-26, 2005 (proceedings: Greek Research in Australia, Proceedings of the Biennial International Conference of Greek Studies, Flinders University, Adelaide June 2007, pp. 313-322).