Да погледнеш Монопола от небето през снимките на Ивайло Ковачев

Да погледнеш Монопола от небето през снимките на Ивайло Ковачев

Монополът, сниман така, както могат да го видят само птиците. И дроновете. Тези невероятно красиви кадри от дрон са дело Ивайло Ковачев от Асеновград.

Архитект проектант на уникалните сгради с въздушен мост между тях е известният столичен арх. Георги Кунев (1874-1957), завършил Училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе. Построява “Монопола” в Асеновград през 1927-1930 г. Той е авторът и на прекрасната Къща с ягодите, паметник на културата в София.
29497979_10214428468738411_7108078880975486976_o Untitled_Panorama1 Untitled_Panorama2

Асеновградското Училище по тютюна и общежитието към него – създаване

Асеновградското Училище по тютюна и общежитието към него – създаване

Началната дата на създаването на специалното практическо училище в Асеновград е 4 юни 1939 г.. С решение на Управителния съвет в складовете на Тютюнева Кооперация  „Асенова крепост” се приемат момчета, които изучават теоретически и практически обработването на тютюневата култура.

Ръководството на специалистите, обучаващи младежите, се поема от агронома Яков Попов. Тази школа е с основен мотив да се започне акция за откриване на тютюнево училище при кооперацията. Неин сторонник е председателят на кооперацията Стоян Димов. Управителният ѝ съвет подготвя нужното предложение и го внася в Министерството на земеделието, а Стоян Димов, в качеството си на народен представител , следи неговото по-нататъшно развитие. дсцсдвсдвсе

През учебната 1939/1940 г. в бюджета на страната е планирано финансирането на две тютюневи училища. Едното училище се предвижда да се открие в с. Козарско, а второто – в с. Рила. Стоян Димов не само като народен представител, но и в качеството си на председател на Съюза на тютюневите кооперации се намесва активно. Неговото мотивирано предложение за отваряне училище в Асеновград е взето предвид и така вместо в с. Козарско, такова е открито в Асеновград. Откритата през юни школа, прераства в тютюнево практическо училище.

За откриването му пише в. „Родопско ехо” в броя си от 29 август 1939 г., на първата си страница под заглавие: „Тютюневото училище в Асеновград”. Вестникът съобщава още, че кооперация „Асенова крепост’’ даде свое помещение за пансион, за класни стаи, опитно поле и др.. В училището ще се приемат 20 ученика, които ще се обучават три години, като третата година е стаж, и ще са на пълен, безплатен пансион.”. +4856888989

За директор на тютюневото училище е назначен агрономът Яков Попов.

Поради забавяне на ремонта на сградите за училището и пансиона, учебните занятия вместо от 1 септември, започват на 29 октомври 1939 г.. Приети са първите 40 ученика от цялата страна. Наред с директора Яков Попов, агроном и много добър специалист, като учител работи и друг агроном – Димитър Димитров. Той е не само учител, но и добър практик, сериозен изследовател по проблемите на тютюните. Изследва всички почви, процеси на тютюнопроизводството и тютюнопреработването. Или както той самият пише в един доклад от м. октомври 1940 г. до началника на земеделското поделение при Министерството на земеделието и държавните имоти: „Както Вие е известно, за да се подготвя за специалист по тютюна, още миналата 1939 година, в края на месец октомври, постъпих учител при тютюневата култура, тютюневото стопанство, изобщо тютюновото разсадопроизводство, обществено-агрономическа работа по тютюна, отглеждането на тютюна на нивата, бране, низане, сушене и тютюневи сушилни, производителска манипулация, опитно изследователска работа, а също така имах възможност да извърша и някои обиколки из типичните наши тютюнови райони за запознаване с условията, сортовете и манипулацията във всеки един от тях.”

Учителският състав на Тютюневото училище в Асеновград има много успешен старт. Макар и при не много добра материална база, те подготвят кадри, които внасят нови елементи в теорията и практиката на тютюнопроизводството. вдсвсдфвсдфр

Независимо че ще бъдат извършени редица промени в неговата дейност, то заедно със средното специално училище в Пещера, се явява ковачница на кадри в сферата на тютюнопроизводството.

Независимо от извършените обществено-политически промени през 1944 г. , училището продължава своята дейност без особени изменения. Учебните занятия са двегодишни. Първата преобладата теорията, а през втората година е задължителна учебна практика в учебното опитно стопанство. То се състои от 50 дка земя, на която се отглеждат тютюни, зеленчуци и плодове. Училището разполага със собствена модерна тютюнева сушилна, снабдена с релсов път за сушене на тютюна, който учениците сами отглеждат, берат и манипулират. След завършване на училището, учениците провеждат едногодишен стаж. След стажа, завършилите полагат задължителен изпит по специален предмет – „Тютюнопроизводство – теория и практика” и получават диплом „Техник по тютюна”. Учениците могат да постъпват на работа в опитни полета, опитни станции, тютюневи фирми, а също така могат да продължат образованието си в теникума по тютюна в гр. Пещера.

гхфнгнфх

През време на двегодишния курс на обучение, възпитаниците са на държавна издръжка – общежитие и стол за хранене.

Те имат униформа и живеят при близки до казармените порядки, но след 1944 г. те не се спазват, защото се приемат за ученици и такива, завършили военната си служба. Това разнообразие в образованието и възрастта оказват влияние върху учебно-възпитателния процесв училището. Като доказателство за различната степен на образование и възраст, срещаме в ревизионен акт на Недялка Киркова – референт – ръководител в отдел „Подготовка кадри” при Министерството на земеделието в периода от 23 до 26 декември 1954 г.. От посочените в документа сведения се вижда, че сред курсистите  – общо 37 души, от 20до 25, от 25 до 30 години – 5, от 30 до 35 години – 12 и от 35 до 40 години – 2 души. По образование има от всички класове – от втори до седми клас. Учебно-опитното стопанство се състои от 107 дка площ, която се използва за тютюнопроизводство и др.. При тютюна има преизпълнение на плановия добив. При план 90 кг. изпълнението е 110 кг., което представлява 122,20%.

Училището разполага със собствена сушилна за тютюна, но част от инвентара в нея е на Тютюневия монопол. Учениците могат свободно да ползват кабинетите, лабораторията, фермазавода и целия тютюнев монопол. И през 1954 г. училището по тютюна е все още на територията на монопола. В спомените си Васил Тодоров , през онези години стажант-учител пише: „Училището бе настанено в помещенията, отстъпени от тютюневия монопол. В южното крило имахме на разположение два салона – единият преустроен за общежитие, а другият за дирекция, учителска стая, работилница за преработка на тютюн и железария. Отделно тук бяха кухнята и столът за хранене. Отделно имахме две класни стаи в едноетажните складови помещения до гаража.”

През 1945-1946 г. директор на училището е Ангел Димитров. През петдесетте години учители в училището са: Димитрина Ташева, Иван Чокоев, Деспа Мирчева, Милка Божинова, Мария Добрева, Георги Василев. Директор е Енчо Василев.

Спираме се по-подробно на дейността на училището през този период, защото това е време, когато училището се е приемало като част от  Тютюневия монопол.

Изваждането на училището от сградите на предприятието в сградата на ул. „Захари Стоянов” започва да го отдалечава от него. Затова спомага и промяната в неговата програма. Постепенно към наименованието „Специално практическо тютюнево училище” отпада думата „специално” и остава само „Практическо тютюнево училище”. По-късно то е допълнително земеделско училище. В началото на 60-те години то става „Практическо селскостопанско училище по тютюнопроизводство и тютюнотехника”, а от 1974-1975 г. – „Средно професионално училище по преработка на тютюн и тютюневи изделия.

През май 1964 г. със Заповед № 872 на Министерството на народната просвета са закрити три училища със селскотопански профил. Между тях е Ветеринарният техникум в Асеновград. Тютюневото училище се настанява в сградата на Ветеринарния техникум на ул. „Александър Стамболийски”, № 6 . За общежитие е предоставено старото училище „Св. Георги”, както и сградата на отдел „Народно здраве” на ул. „Сливница”. Всички тези промени се извършват по времето на директора Васил Тодоров.

Снимки: Общежитието в старото училище “Св. Георги”. 35072505_1927955050570735_6655244166672416768_n

 

35051136_1927960793903494_5849454610556649472_n

 

 

34862724_1927955060570734_8670657394226757632_n

 

През 1966 г. е поставен въпросът за закриване на Тютюневото училище. То не фигурира в списъка за нов прием на ученици. Със сериозна намеса на градското ръководство училището е запазено. Условието е да се подобри неговата материална база. Така излиза допълнителна наредба за прием на ученици, а ГНС решава Пионерският дом да се премести в сградата на старата община на пл. „Тракия”. Ръководството на училището се отказва от сградата на ул. „Сливница” и мъжкото общежитие. Премества се в сградата на ул.”Александър Стамболийски”, където разполага с 4 стаи.

Въпреки че Тютюневият монопол гарантира на учениците по тютюна отлична производствена база, през 1966 г. е решено и е предоставена база за практика от 300 дка в чифлика на Яков Рупеца. Земята изцяло се обработва от учениците.

През 1968 г. директорът Илия Христев заминава за чужбина. На негово място е назначен Георги Пасков.

През учебната 1973-1974 г. училището се премества в сградата, в която се намира и сега – до черквата „Св. Димитър”. През следващата 1974-1975 г. на училището е даден прием за Средно професионално училище по тютюна.

От 1 юни 1975 г. до 1 септември 1979 г. заместник-директор на училището е Христо Илиев. Благодарение на него на 20 октомври 1975 г. е сключен първия договор за съвместна интеграция с колектива на Тютюневия монопол.

През 1970 г. за заместник-директор на училището идва друг специалист от Тютюневия комбинат – Лиляна Клисурска.

На 26 октомври 1992 г. на Димитровден, тържествено е провъзгласено името на СПТУ по ХВП „Св.Димитър Солунски”.

През месец юни 1996 г. колективът на СПТУ по ХВП е на екскурзия в гр. Прилеп, Република Македония. Директорката Снежана Тоскова установява контакти с ръководството на Прилепския институт по тютюни и тютюневи изделия и при разговорите си с македонските специалисти е договорено ежегодно ученици от СПТУ по ХВП да провеждат производствения си стаж в градовете Прилеп и Охрид. В Прилеп е създадено общежитие за асеновградските ученици.

Основаното през 1939 г. училище по тютюна, въпреки че през годините променя своята база и профили, си остана резервна тютюневата промишленост. В предприятието се обучават на тютюневата професия учениците от паралелките по специалността „Тютюнопроизводство и тютюнопреработване”.

Не може да се пише за Тютюневия монопол, без да се напише за Тютюневото училище и обратно. Техникумът и предприятието са взаимно свързани. Защото целта и на училищното ръководство, и на Тютюневата промишленост е една – да се обучават по-добри специалисти.

Училището днес

Sv_D_Solunski

 

Откъс от книгата на Ангел Кръстев “Тютюневата промошленост в Асеновград /1948-1999/

Снимки: Архив Исторически музей Асеновград, “Станимашка фотографчийница” и от сайта на Професионална гимназия “Св. Димитрий Солунски”, Асеновград.

Ревизия в тютюнева кооперация “Асенова крепост” през 1926 г. намира злоупотреби, разсипничество и корупция, харчене без сметка и задръжки

Ревизия в тютюнева кооперация “Асенова крепост” през 1926 г.  намира злоупотреби, разсипничество и корупция, харчене без сметка и задръжки

КОМУНАЛНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ

Из българското стопанско минало

Румен Аврамов

 

…”Влизаме в тютюневата кооперация „Асенова крепост”, Станимака (дн. Асе­новград). Годината е 1926, а пролуката е ревизионният акт, съставен й от БЗБ. Всичко тук е представително: тютюневите кооперации са гледани като флагман на


Фактите в Банките на кооперативния свят и в настоящата глава са до голяма степен допълващи се.


кооперативното движение; те са относително по-заможни, доколкото са свързани с водещия отрасъл на българската икономика, но са и особено чувствителни към колебанията в конюнктурата; ревизионният период 1924-1926 г. включва години както на експанзия на тютюневия износ, така и на пазарна криза.

„Асенова кре­пост” е и печално известна с лошото си управление. Показва го не само въпросни­ят ревизионен акт. Нейният случай е размахван назидателно в разменяните по-къс­но из пресата взаимни обвинения за злоупотреби, разсипничество и корупция сред кооперациите*. Кооперацията е голяма: основана на 1 февруари 1915 г. от 60 ду­ши, в момента на ревизията тя наброява 2 192 членове, от които 1 650 тютюнопро­изводители от околията и 371 от града. Икономическото „окачане” на кооперацията е просто. В пасивите стоят ка­питал от 22 991 100 лв. и резервен фонд (предназначен за покриване на загубите) от 29 627 154 лева. Привлечените средства под формата на влогове са минимални – 25 828 лв. срочни влогове (лихва 10-11%) и 2 720 966 лв. безсрочни (лихва 9%). Вложители са едва 295 членове. Дългът към БЗБ възлиза на 112 567 539 лв. за коопе­рацията и 57 530 224 лв. за личните кредити на кооператорите. Налице са също 22 млн.лв. дълг към Съюза на тютюневите кооперации и 15.3 млн.лв. към частната фир­ма „Леванте-Фумаро” (срещу изнесени на консигнация тютюни от реколта 1923-1924 г.). Сметката показва, че срещу капитал и резерви от кръгло 52 млн.лв. коопера­цията е привлякла 4 пъти повече средства – близо 210 млн. лева**. Тя е издейства­ла кредит, който едва ли би й бил достъпен, ако този тип институции не бяха тре­тирани по благоприятен начин и не бяха включени към „свои” кредитни централи, където ресурсите са на ръка разстояние, при това на по-ниска цена. Капиталовото усилие на членовете се свежда до задължението да вложат минимум 5 или макси­мум 100 дяла от по 100 лв., като за увеличаването на дяловия капитал до приетия таван ежегодно се удържат и 10% от продажбите. Би следвало да се очаква, че срещу такава задлъжнялост кооперацията при­ тежава стойностни активи. Очевидно капитализацията, качеството и количеството на възможните обезпечения обаче й се виждат ограничени. За да увеличи потен­циала за получаване на кредити, тя създава специална комисия, която да завиши оценката на имотите й. Тук ревизионният акт допира до откровена манипулация с прозрачна цел, която изглежда излиза дори извън добрия кооперативен тон. „Ревизията, като на­мира изобщо действията на управителните тела с увеличението стойността на имо-


– Петьр Пешев привежда публикации от 1927-1928 г. на вестниците „Мир”, „Пряпорец” и „Лъч” по този повод. (Вж. Пешев, Петър. Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. Фототипно издание. С , БЛ11,1993, с. 861,862.) В съвременна терминология това означава солиден „ливъридж” – използване активите на фирмата (банката) като обезпечение за привличане на значително по-големи суми от външни ресурси (кредити).


тите за неоснователни, непочиващи нито на изискванията на Търговския закон, нито на закона за кооперативните сдружения, нито на устава на сдружението, нареж­да всички тези имоти да се намалят с увеличената стойност, за да изразяват остатъ­ците задължения, ако не действителната им стойност, то поне сумата, която е из­разходвана според книгите за тях.”

Ревизията разкрива и други характерни щрихи. Дори те понякога да предиз­викват у проверяващите тръпка на недоволство, съвсем ясно е, че става дума за те­куща практика, за действия, които се вписват в банализираните норми на коопера­тивната икономика. Смесването на стопанското със социалното е една от тези черти. То еднов­ременно изгражда легендата (привлекателността) на кооперациите и олицетворява тяхната икономическа несъстоятелност. Тъкмо от подобна симбиоза е замесен мо­делът на бъдещите социалистически предприятия. Непосилното социално бреме, притиснало без мярка разходите на коопера­ цията, е в крайна сметка финансирано с парите на БЗБ. „Асенова крепост” напри­мер си е построила амбулаторна болница за членовете, което предизвиква комен­тар в ревизионния акт. Но и тази бележка е направена с извинителен тон, с притес­нение, с чувството, че е сбъркан не принципът, а има само малко изсилване. „Ви­сокохуманна инициатива, за която ревизията изразява голяма похвала на ръковод­ството, но допускат ли средствата на сдружението да разшири то дотам благотво­рителността, че без всякакви такси да дава медицинска помощ на повече от 2000 семейства? Ревизията намира, че докато кооперацията не стигне до онова стъпало, в което да може да даде на членовете си всички културни блага, и докато не се ста­ билизира материално, в хуманитарните си действия тя трябва да се ограничи и препоръчва медицинската помощ да се дава на кооператорите срещу определени малки такси, от които да се покрива поне 50% част от изразходваните суми за заплати на лекари, фелдшери, акушери и прислужници, за покупка на медикаменти, за лихви и погашения за вложения капитал.”

Очевидно икономическото се смесва и с културното. Защото „ревизията нами­ра постройката на лятното и зимното кино за самоволни… и практиката на управител­ния съвет да се залавя със странични инициативи, които само спъват правилния раз­вой на кооперациите… и да поставя общото събрание пред свършени факти… за про­тивозаконна и компрометираща”. А по-късно печатът изнася любопитния факт, че за кооперативна музика са изхарчени 4.06 млн.лв., което – за сравнение – надхвърля значително сумата на безсрочните влогове в дружеството през 1926 година.

Разточителството е друга битова черта на обикновения кооперативизъм. „Ревизията препоръчва Управителните тела… веднъж завинаги да скъсат с досегаш­ния начин на строене на сгради, набавяне машини и купуване места, от които не се чувства належаща нужда, защото се ангажират големи капитали, намаляват се оборотните средства и лишава възможност сдружението дори редовно да изплаща заплатите на чиновниците и надниците на работниците.”

Ясно прозира навикът да се харчи без сметка, без задръжки. И както това изг­лежда напълно обичайно, така лишена от въображение е препоръката на проверява­ щите. Тя не надскача призива за самоограничаване, т.е. порочния кръг на „икономи­ята като майка на мизерията”. Преповтаря се непроменен повече от столетие апел, който винаги е бил еднакво неубедителен както за тези, които го отправят, така и за призованите. „Ревизията намира, че поради затягането на тютюневия пазар само ико­номиите са, които ще го облекчат, а икономиите трябва да се правят от всичко оно­ва, без което сдружението може да функционира правилно. Следователно належащо е кооперацията да се освободи засега поне от двата камиона и четирите автомоби­ ла… В игнориране на главния принцип – икономия, – на който се градят крепките кооперации, ръководителите, използвайки грамадни обществени суми с един силен стремеж да представят сдружението в завидно положение, набавили са скъпи инвен­тарни предмети и машини, без които можело да се мине, и с една преценка само на общото икономическо положение, без оглед поне да се приравни положението на персонала с онова на държавите служители, направени са резки скокове, увеличили са и персонала, увеличили са и заплатите му. И ако доставката на скъпи инвентарни предмети и увеличението на персонала и заплати за реколта 1924… е било привидно оправдано, то при големите задължения, които тежат върху сдружението, съвсем не е оправдано за настоящата година, в която са постъпили… само… кг тютюн.”

По този начин и с подобен замах се харчат държавни пари. Приравняването на кооперациите към държавните структури тук излиза наяве не толкова в правила­та, колкото в манталитета и стила. Пошлостта на призивите за противодействие е толкова въпиеща, колкото и във всяко държавно учреждение.


От цитираните вестникарски публикации става ясно, че за камиони и автомобили са изхар­чени 6.3 млн.лв. (вж, Пешев, Петър. Историческите събития и деятели…, с. 863), което надхвьрля над два пъти привлечените безсрочни влогове. 


Открай време в България е широко прието, че с икономии могат да се решат макро- и микроикономическите проблеми. Ревизията изисква общите разходи да се намалят до минимум (с 50%), съкращаване на ненужните длъжности и служби, закри­ване представителството в София. Препоръчва се на разположение на фабриката да бъде представен повече оборотен капитал. Но венецът е настояването – за едно все пак частно сдружение – заплатите на служителите да се приравнят до тези на държав­ните. Етатисткото подсъзнание излиза наяве.

Черта на делничния кооперативизьм, прозираща в ревизионния акт, е и разглеждането на кооперациите като структури за фиктивна заетост. Една от пре­поръките е, предвид слабата конюнктура, да бъдат освободени поне половината от месечните работници и „се оставят за нуждите на складовете само добросъвестни­ те и усърдни работници”. За пазарно действащо предприятие, което реагира на променените условия без външен натиск, подобно напътствие (още по-малко при­нуда) просто не е необходимо.

Но императивите на пазара не са смазващи за кооперативната система: дру­га от бележките на проверяващите визира изплащане на аванси, несъобразено с конкретното стопанско положение на сдружението. Ревизията препоръчва „да се следи за най-правилното раздаване на авансите, като първи членовете на управи­телните тела се придържат към постановените норми и не допускат за себе си и приближените си подобни превишения, които излагат на риск кооперацията и вна­сят недоволство срещу членовете”. Всъщност става дума за текуща практика да се „отпускат аванси на членове… без да са внесли каквото и да било количество тю­тюн”. Налага седа бъде записано искането „за в бъдеще годишното приключва­не… да се извършва най-точно и внимателно и то възоснова на действително постъпилите приходи и извършени разходи…”

Твърде свободната политика на заетост и на доходи се съчетава с не по-мал­ко щедри възнаграждения за управата. Директорът получава заплата от 1.4 млн.лв., 1.7 млн. командировъчни, 169 хил.лв. „за посрещане на гости вкъщи” и още 552 хил.лв. „за почерпня вън от къщи”. За Управителния и Контролния съвет са изплате­ни 3.2 млн.лв., като „на членовете на управителния съвет и на служащите са даде­ ни аванси за 10 млн.лв.”

Естествено, цялата манипулативна алхимия рефлектира в балансите на „Асенова крепост”. Отчетената печалба е определена за недействителна и неп­равилно разпределена, а раздаденият в повече дивидент е за 225 671 лева. Ре­визията отправя обвинение (макар и не окончателно потвърдено) и за невнесени данъци от 479 124 лева. Препоръчва се „с досегашната практика – да се показват на всяка цена големи печалби – да се скъса веднага завинаги”.


Заплащането и изтичането на доходи без пазарно търсене и без постъпления беше отличи­ телната характеристика на комунистическата икономика. Половината от капитала през 1926 година. 


В описаната картина кооперациите по-скоро напомнят структури на ръба на легалното, истинска институционализирана мрежа на скритата икономика…”…

Александрос Дагкас, „Икономики, общества, култури на Балканите. Случаят с тютюните в Османска Македония и Тракия и българското икономическо, социално и културно присъствие, 17ти-19ти век”

Александрос Дагкас, „Икономики, общества, култури на Балканите. Случаят с тютюните в Османска Македония и Тракия и българското икономическо, социално и културно присъствие, 17ти-19ти век”

Александрос Дагкас, „Икономики, общества, култури на Балканите. Случаят с тютюните в Османска Македония и Тракия и българското икономическо, социално и културно присъствие, 17ти-19ти век”, Търговци и предприемачи на Балканите през деветнайсети и двайсети век – от икономическа дейност към културно общуване, Институт за балканистика с център по тракология – Консулския отдел на гръцкото Посолство, София 1 април 2017.

В настоящото изследване са формулирани исторически хипотези за икономическата, социална и културна конюнктура, видима особено от деветнайсети век до началото на двайсети век, в османска Македония и Тракия, райони с тютюнопроизводство. Изследването се вписва в интердисциплинарен диалог, който подхожда към големите въпроси за местното социално-икономическо структуриране и формите на производство.

Научният интерес е ориентиран към представянето на определящите фактори за развиването на „тютюневия град”. Като топография, индустриалната археология в Пловдив, Станимака, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Серес, Драма, Солун и в другите по-малки тютюнопроизводителни центрове локализира интересен наратив[1]. При проучване на географското пространство като социален елемент и от гледна точка на приноса му за социалната мобилност, „тютюневите градове” не трябва да бъдат изследвани изолирано от техия по-широк регион, а в мислената геометрична схема, „тютюневия триъгълник” (регионът между Солун, Пловдив и Ксанти), в който се извършва тютюнообработването и се развило движението на тютюноработниците. С проекции на „тютюневия триъгълник” на изток до Гюмюрджина и Дедеагач, целият район на Родопите и Западна Тракия се включва като пространство на икономическа, а респективно и на социална дейност. В тази рамка, в изследването се поставят за обсъждане времевите отрязъци на продължителност и сечения в социалната история на „тютюневия град”, особеностите които се проявяват в течение на еволюцията на „тютюневия град”, въздействието на специалните характеристики на това развитие върху социалния състав на населението и структурите на заетост, дефинирането на обществения, политически и културен фактор като коефициент на промени в икономиката, обществените трансформации в обновения икономически комплекс.

Възлов въпрос е укрепването на различни отрасли от промишлеността (сред които и отрасълът на промишлените растения –тютюн, памук–, този на пчеларството, копринарството и сродни на тях) в Османската империя, което създава надежди за възраждане на икономиката сред тресавището на анахронистичните производствени отношения, но бива прекъснато от чуждестранния фактор, препятстващ местното натрупване на капитала. Процесът на икономическо развитие включвал и позитивните фактори, благоприятствали дейността в производството и търговията през предходните векове, но и двуяко противоречивото проявяване на интерес от страна на чуждестранния финансов капитал[2].

При упадъка на османската империя, областите Македония и Тракия са включени в експанзионистичните планове на силите, привлечени от тяхното богатство. Политическите движения на заинтересованите държави до избухването на Балканската война през 1912 г. имат като обективна цел придобиването на региона, било в рамките на цинично подхождане към въпроса за излаз на Егейско море чрез експанзионистично завоюване (Австро-Унгария), било посредством съдържанието на развитието на нациите в районите на Балканите с обща граница и на желанието на всяка от тези нации да консолидира жизнеспособни икономика и пазар.

Социалният идеал, споделян от балканските народи, отхвърлянето на феодалните окови, довеждат до укрепване на отношенията между тях, и развиване на общи елементи на духовна култивираност, съставлявали елемент от тяхната национална култура и присъщ на националната им идентичност характер. Въпросните характеристики намират проявление в сферата на тютюна, общественото битие (както бихме могли са назовем дейностите на лицата вътре в социално-икономическата система, в която те са се развили), в отношенията между различните етнически групи в „тютюневите градове”.

Плетеница от фактори създават конюнктурата събитията, настъпили в османската държава и по-специално в Македония и Тракия. Основни елементи са, първо, геополитическият фактор, с икономическата значимост на района, второ, икономическият фактор, с опита за развиване на района в посока на капитала посредством инвестиции в индустрията и влагане на капитали в търговията, и трето, общественият фактор, формиран чрез развиване на тютюневите култури и на тютюневите социални слоеве, възникнали вследствие на това.

Ролята на тютюна, американско растение познато в Европа от шестнайсети век, е твърде сериозна в социално-икономическото развитие на Османската империя след внасянето и култивирането му там в началото на седемнайсети век. Съответна културна история се разгръща през вековете, между хората посветили се на икономически дейности свързани с този продукт[3]. Ориенталските тютюни, особено тези от района на Родопите, с тежкия, без конкуренция аромат и вкус, които се прибавят в минимални количества, като пипера, в наргилето на султана, били много търсени на европейските пазари за приготовляване на луксозни смесици. Селското население заето в тютюнопроизводството, също както и свързаните с този продукт градски професии, са допринесли за формирането на социални и културни идентичности, разпознаваеми в спектъра на стратификацията на османското общество. През деветнайсети век, широка маса от сто хиляди жители на Източна Македония, от района на Родопите и Западна Тракия, е участвала във формирането на отделните характеристики на социалните слоеве на тютюнопроизводителите. Нрави, обичаи, традиции, модели на поведение, манталитети, психически нагласи, позиции, модели на живот, се срещат с нагласите на хората за въздействие върху формирането на обществените процеси. Въпроси, които са свързани със сродни аспекти на социалните и културни идентичности изследвани в настоящата разработка.

Тайните на отглеждането на тютюна, който по начало изисква песъчлива, неплодородна почва, се разгръща в района на Родопите, с развитието, впоследствие, на несравнимото техническо ноу-хау на местните тютюнопроизводители. Планинската верига на Родопите, с нейното преимуществено географско положение и климат, почвена морфология и състав на почвите подходящи за отглеждането на тютюн, се оказват източник на благоденствие. Тютюнопроизводителните места, произвеждали в началото на седемнайсети век прочутите ориенталски тютюни се простирали върху южните склонове на планинския масив, в района на Киречилер, Ксантийско, и на север в района около Пловдив. Отглеждането на тютюна в района и обработването на тютюневите листа в края на деветнайсети век се превръща в разпространена и доходоносна икономическа дейност. По северните склонове на Родопите били отглеждани 70.000 декара тютюневи насаждения, а по южните 200.000 декара[4]. Производството в България през 1883 г. било 13.000 тона, като през 1900 възлизало на 30.000 тона. А производството в района υна Егейско море, през 1900, е 100.000 тона[5]. Четири процента от земята давала 20% от икономическите приходи в района. Успоредно с това в тютюневите градове е отбелязано съсредоточаване на тютюнообработването (класическо обработване на тютюневите листа, балиране) в големи предприятия, а също и развитие, в някаква степен, на произвеждането на форми на тютюнопотребление (цигарена промишленост, тютюни за лула, тюмбакия и други продукти). В човешкия потенциал на промишления отрасъл и на търговията се включват, в значително съотношение спрямо цялото, заетите в тютюневия отрасъл.

Планинските форми на терена, естествена бариера за общуването между областта около Пловдив и района на Егея, представлява елемент на изолиране на Севера от Юга, към който през деветнайсети век се прибавят и държавните граници. Въпреки това, появата на подходящите условия за развитие на капитала благоприятства общественото свързване. Мрежата на сухопътния транспорт обслужвала движението на тютюневите листа, кервани се движат от тютюнопроизводителните райони до кафенетата на Цариград и другите градове на Османската империя, големи количества достигат до пристанището на Кавала с цел износ. След 1883 г., Ориент Експресът, влакът прекосяващ Изтока, свързвайки Западна Европа с Цариград, улеснявал общуването[6], разпространението на информация и разпространяването на модерни културни модели[7]. Отдалечените райони на Източна Македония и Западна Тракия се озовали свързаниι, малко преди да изтече деветнайсети век, със световните икономически мрежи и навлезли в процесите на модернизацията. Новата култура започнала да конкурира стария начин на живот. Тютюнопроизводителите и тютюноработниците (повечето били мюсюлмани, турци и помаци), както и останалите професионалисти в сферата на тютюна, постепенно консолидирали до края на деветнайсети век един нов общуване, възприемайки несъществували дотогава навици. Консумацията на кафе и пушенето в кафенетата, навлизането на жената в обществения живот, са някои от неговите видими страни.

Развиването на дейностите, свързани с тютюна, в среда от индивиди принадлежащи към различни национални и етнически групи, било нещо нормално. Инвеститори в тютюневата индустрия и в износната търговия с тютюни, тютюневи работници, други професионалисти занимаващи се с тютюна, европейци, турци, гърци, българи, евреи, помаци, други национални и етнически групи, си сътрудничели в различните сфери на работата, без търкания. Върху мотива на това равновесие между културните идентичности (и на материалните интереси, които се крият зад него), се случва безпрепятствено движение на индивиди в сферата на производството. В един случай, в обслужването на вторичния сектор на тютюнопроизводството (с прилагане на класическото обработване на тютюневите листа), било отбелязано сезонно движение на помаци от района на Енидже, Ксантийско (район където се отглеждат отбрани разновидности на тютюна „басма”), върхови майстори в тютюнообработващия занаят, към други тютюневи центрове, и особено към Кавала.

В професионалното движение и при продължаването на националното и социално смешение от тютюнопроизводството в обществото, промените в културните стереотипи стават видни в отделни сектори, като напр. мястото на жената в тютюнопроизводството. Под натиска на нуждата от прехрана жените помакини излизат на пазара на труда и се смесват с мъжете в работните пространства, като същевременно се отърсват от традиционното си облекло и други елементи от тяхната културна идентичност. В заключение, капиталовата система в тютюнопроизводителната сфера, обработката на тютюна и износната търговия с тютюни, функциониращи като „претопяващ казан”, нивелирали културните идентичности, заличавайки националните различия, размесвали ги и в крайна сметка ги уеднаквявали[8]. А в работническата песенна култура отражение на условността на националните културни идентичности при обработката на тютюна, в началото на двайсети век се проявява в пеенето на стиховете «Οι ντενκτσήδες κάνουν βόλτα στου Μελαχροινού την πόρτα [„тютюноработниците, майстори в занаята на денкчийството, се разхождат пред портала на тютюневата фабрика на M. Melachrino & Co.”]» пяти съответно от българските тютюноработници на български език.

Александрос Дагкас, биографична бележка

Александрос Дагкас е роден в Александрия, Египет. Следвал е и е преподавал история на обществата и цивилизациите в Париж. Днес преподава, като почетен професор, в Аристотелевия университет в Солун, социална история и методология на изследването. Автор е на редица книги и статии и е отличен с наградата на Атинската академия. Областите, в които специализира, са социалните движения, масови движения (културни, професионални, младежки и др.), културни въпроси, национален въпрос (19-ти-20-ти век, Европа, Османска империя, Балкани).

 

1] Cf. Mazedonien. Eine militär-politische Studie, Ausgabe der Zeitung Danzers Armee-Zeitung, L.W. Seidel & Sohn, Wien 1905, 29 pp.

[2] Cf. Rhoads Murphey, Studies on Ottoman Society and Culture, 16th-18th Centuries, Taylor Francis, London 2007, passim.

[3] Cf. James Grehan, “Smoking and ‘Early Modern’ Sociability: The Great Tobacco Debate in the Ottoman Middle East (Seventeenth to Eighteenth Centuries)”, The American Historical Review, vol. 111, No 5, December 2006, pp. 1352-1377.

[4] Cf. Simιon L. Simeonov, La production et l’exportation du tabac bulgare, Thèse / Faculté des Sciences Économiques et Sociales de l’Université de Genève, 1945, passim.

[5] Cf. Koitcho Beltchev, Der Tabak in Bulgarien, Dissertation der Rechts- und Staatswissenschaftlichen Fakultät der Universität Zürich, 1949, passim

[6] Cf. Jean des Cars – Jean-Paul Caracalla, L’Orient-Express. Un siècle d’aventures ferroviaires, Denoël, Paris 1984, passim.

[7] Cf. Annerose Menninger, Genuss im kulturellen Wandel. Tabak, Kaffee, Tee und Schokolade in Europa (16.–19. Jahrhundert). Steiner, Stuttgart 2008, passim; Mary C. Neuburger, Balkan Smoke. Tobacco and the Making of Modern Bulgaria, Cornell University Press, Ithaca 2012, passim.

[8] Cf. Alexandros Dagkas, “Peasants and Workers in Tobacco Production in Greece, 19th-20th Century: Social and Cultural Lives”, The 6th International Conference on Greek Research, Department of Languages – Modern Greek Section, Flinders University, Adelaide, June 23-26, 2005 (proceedings: Greek Research in Australia, Proceedings of the Biennial International Conference of Greek Studies, Flinders University, Adelaide June 2007, pp. 313-322).

ПО СЛЕДИТЕ НА КОСТА ФОРЕВ

ПО СЛЕДИТЕ НА КОСТА ФОРЕВ
IMG_25382 copyВлезе в калдъръмения двор. Залезът играеше по клоните на старата смокиня и високия бор. Тръгна към петте стъпала на дълбоката изба. Открехна вратата и скърцащия звук прободе сумрака на отдавна падналата в тишина и хладина стая. От прозорчето лъч светлина проблясваше върху купчина завързани стари вестници и списания. Отвърза шнура и запремята стари „Поглед”, „Култура”, „Вечерни новини”. Между тях измъкна календар, много пъстър и привлекателен – 2007 година, издание на „Булгартабак”. Взря се в него и отвори широко очи. Това беше картина на Коко Форев! Разгърна нататък – всичко назад бяха негови картини. Огромна, пъстра серия под името „Тютюн”, рисувана от него през 1984 година, като единствено на заглавната страница картината е на големия пловдивски художник Вълчан Петров, чийто стенопис в тютюнeвия склад на ул. “Одрин” в Пловдив, бе разрушен вандалски.
IMG_25362 copy
 Картината на Вълчан Петров
Това е историята на откритието на Атанас на забележителните палитри на тютюнева тема от нашия асеновградски майстор на четката Коста Форев.
IMG_25392 copyНе можеш да сбъркаш самобитния стил на Коста Форев – пиршество на цветове, занимателни образи на хора и събития, намигване и виц, забавление и оптимизъм. Неподражаемият колорит е вплетен във всеки замах на четката му, а любовта към станимашкия свят прозира по всякакъв начин.
Такава е и серията картини “Тютюн”. Вероятно е била поръчана, възможно е да е била рисувана в продължение на година-две. Но това е действителен разказ за станимашкия бит и едно от основните му препитания – тютюна. С неподражаем стил ни развежда из целия цикъл на тютюнопроизводството – от засаждане на първото коренче, окопаване, поливане, беритба преди първи петли, низане, сушене, балиране и предаване на изкупвача. Всичко това – отразено в многобройни образи, семейни и родови, на попа, стражаря, кмета и експерта, на намигването под мустак на вероятен тарикат…
IMG_25372 copyЗа съжаление след 1984 година следите на този завършен тютюнев цикъл се губят безследно.
Знае се само това, че картините, поръчани на Коко Форев, са били откупени през 1984 г от Булгартабак София.
Каква ли е съдбата не тези шедьоври на нашия Коко Форев сега?
IMG_25402 copy IMG_25412 copy IMG_25422 copy
Атанас Кендев
Елена Граматикова
Стойчо Тосков
септември 2017 г.

Лабораторията в асеновградската тютюнева фабрика

Лабораторията в асеновградската тютюнева фабрика

По всяка вероятност още със създаването на БДТМ през 1948 г. сред първите назначени служители и работници има и лаборантка. В сградите на тютюнева кооперация „Асенова крепост” е работила напълно обзаведена лаборатория и първата лаборантка е Стефка Петрова Радева. Тук се извършва окачествяването на продукцията, което е изключително важно за тютюнопроизводството.

През 1968 г. в нея работят две лаборантки – Цвета Д. Костадинова и Екатерина Стойчева, а през настоящата година – Наташа Георгиева, Екатерина Стойчева, Снежана Георгиева, Петя Трендафилова и Сийка Ангелова.

Лабораторните изследвания на тютюните винаги са необходими, защото се установява състоянието на използваните тютюни.
Нарастване на изискванията, следствие огромната конкуренция на световния пазар, налагат ръководството на предприятието да задели значителни капиталовложения за закупуване на съвременна апаратура за анализи на тютюна и тютюневите изделия. През последните години са закупени апарати за химичен анализ, като апарат за анализ съдържанието на азот, апарат за дестилация на никотин, спектрофотометър за определяне на процентното съдържание на никотин. Чрез апаратурата се съкращава продължителността на анализите и се увеличава точността на резултатите. Намалява се вредното влияние на химичните реактиви.

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-22

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-21

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-12

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-11

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-4

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-15

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-18

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-20

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-23

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-24

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-26

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-29

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-38

 

 

%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-39

Освен заводската лаборатория, две лаборантки /по една на смяна/ работят в подготвителния участък /хармана/ и непосредствено контролират качеството.
За да се извърши по-голяма точност, да има по-голяма прецизност при анализите на продукцията, периодично се изпраща от нея за изследване в Института в с. Марково, край Пловдив. Това става по преценка от заводската лаборатория, която е на подчинение на началника на ОТК и лаборатория Галина Златанова.

От книгата “Тютюневата промишленост в Асеновград /1948-1999 г./ ” на Ангел Кръстев

Директорите в Тютюневия комбинат

Директорите в Тютюневия комбинат

I. Александър Петров Пачов Александър пачов

Роден в с. Габрово, Ксантийско /днешна Гърция/. След Първата световна война семейството се преселва в Асеновград. Работи като тютюноработник в редица тютюневи складове в Асеновград и Пловдив.
На 4 декември 1947 г. е избран за директор на новоучредения клон в Асеновград при Българския държавен тютюнев монопол – София.
На проведено годишно събрание на тютюнева кооперация „Асенова крепост” на 4 април 1948 г. е избран за неин председател. Под негово ръководство се извършва сливането на кооперацията с РКС „Рожен”.
На 29 април 1948 г. Александър Пачов отново заема директорския пост при Тютюневия монопол, но за кратко време. Изтеглен е на работа на БДТМ, където заема различни ръководни длъжности.

 

II. Юрдан Димитров Божанов  Юрдан Божанов

Роден в с. Чешнигирово, Пловдивско. Учи в асеновградската гимназия, след което остава да живее тук. Постъпва на работа в тютюнева кооперация „Асенова крепост” като счетоводител.
При учредяването на местния клон на БДТМ влиза в неговото ръководство и изпълнява длъжността началник-служба. Назначен е със заповед N 769 от 30 ноември 1947 г., но встъпва в длъжността от 1 декември с.г..
Със заповед N 2102 от 11 декември 1948 г. е повишен за счетоводител – ръководител IV категория. С предписание N 22813 от 18 декември 1948 г. на Главната дирекция му е възложено временно да изпълнява длъжността директор. Преназначен е за директор на 28 август 1949 г..
На 25 февруари 1955 г. е освободен от длъжност и е назначен за началник отдел „Административен”. На 27 август с.г. длъжността е съкратена и е назначен за счетоводител. Атанас Тотков пише за него: „Работлив и принципен в работата, честен в отношенията си с хората, обичащ младите кадри”.

 

III. Стефан Атанасов Вангелов  Стефан вангелво

Роден на 13 ноември 1910 г. в с. Дряново, Серско /днешна Гърция/. Преселва се в Асеновград. Тук работи като тютюноработник и взема участие в стачните борби на тютюноработниците.
През 1943-1944 г. е партизанин. След 1944 г. за кратко време е служител на МВР. По решение на ГК на партията е изпратен на работа в тютюнева кооперация „Асенова крепост”. При учредяване на местния клон на БДТМ влиза в неговото ръководство. Със заповед 772 от 30 ноември 1947 г. на Главна дирекция на БДТМ е назначен за помощник-експерт и влиза в ръководството на клона. От 6 декември 1948 г. е повишен за експерт II степен, а от 1 юни 1950 г. за експерт I степен. От 1952 г. е Главен технически ръководител на клона.
От 1 февруари 1955 г. е назначен за директор на клона и работи като такъв до 5 януари 1960 г., когато е освободен от длъжността поради минаване в пенсия.

 

IV. Атанас Димитров Тотков  тотков

Роден в с. Хвойна, Смолянско. Завършва Агрономическия факултет в София през 1949 г.. през 1949 г. започва работа в Асеновград като районен експерт по тютюна. От 1954 г. е Главен технолог в местния клон на БДТМ.
Напуска предприятието през 1958 г. и работи в Промишлен отдел към Пловдив-окръг, като отговаря за тютюнопроизводството и изкупуването. На 25 януари 1960 г. Атанас Тотков е назначен за директор на Тютюневия монопол в Асеновград. Напуска работа през 1968 г., като е назначен за директор на Тютюнева промишленост –Пловдив, съгласно заповед N 23 от 2 януари 1968 г. След обединяването на двете предприятия в Пловдив през 1969 г., като директор става Николина Добрева, Атанас Тотков е назначен за заместник директор по производствените въпроси. От няколко години е председател на кооперацията в с. Бенковски, Пловдивско.

 

V. Атанас Димитров Дуков  дуков

Роден на 31 януари 1934 г. в Асеновград. Завършва Икономическия институт в гр. София.
Работи в Тютюневия монопол в началото като плановик, а след това началник отдел „Труд и работна заплата”. Със заповед N 27 от 23 януари 1968 г. е назначен за директор на Тютюневия монопол. През януари 1976 г. преминава на обществена работа.
След напускане на Общинския комитет на партията, преминава на работа в „Булгартабак” – София като директор на дирекция „Планово-икономическа” от 1.12.1987 г. до 30.06.1994 г.. След пенсионирането си продължава да работи във фонд „Тютюн”.

 

VI. Стоил Атанасов Вангелов  стоил вангелов
Роден на 18 май 1921 г. в Асеновград. Тук завършва прогимназиалното си образование. Започва да работи като тютюноработник в тютюневите складове в града. Участва в антифашистката борба като партизанин.
През 1948 г. завършва Военно-политическия отдел при Военната академия. Започва работа като политически офицер в армията. През 1954 г. е избран за секретар на ГК на БКП, а от 1956 г. – секретар на Околийския комитет на БКП. От 1958 г. е председател на ТКЗС Асеновград. От 1960 г. до 1963 г. е заместник-председател на ГНС – Пловдив. От 1963 – 1971 г. е директор на „Зърнени храни” в Асеновград.
От 1971 г. до 23 февруари 1976 г. е директор на завод „Химик”. От 28 февруари до декември 1985 г. е директор на Тютюнев комбинат – Асеновград, след което е пенсиониран.

 

VII. Ангел Димитров Щерев  ангел щерев

Роден на 20 ноември 1936 г. в с. Лясково, Пловдивско. Завършва Селскостопанския техникум по тютюна в гр. Пещера. През 1968 г. завършва задочно Висшия селскостопански институт в гр. Пловдив, специалност „Тютюнопроизводство”.
В Тютюневия монопол работи от 1956 г.. След отбиване на военната си служба през 1959 г. отново постъпва в монопола. Отначало работник, старши техник по тютюна, технолог, началник-участък, началник-цех, началник-отдел „Производствен”.
На 20 декември 1985 г. е назначен за директор на местния клон на Тютюнев комбинат. Едновременно е и директор на ПУЦ при комбината от 1 януари 1986 г.. От 7 декември 1993 г. е издигнат за Председател на „Булгартабак Холдинг” ЕАД гр. София. След освобождаването му от ръководството на Булгартабак минава в пенсия.

 

VIII. Христо Йорданов Илиев  илиев

Роден на 4 септември 1937 г. в с. Калековци, Софийско. През 1963 г. завършва ВИХВП – Пловдив, специалност „Технология на тютюна и тютюневите изделия”. През 1970 – 1972 г. чрез следдипломна специализация придобива специалност инженер – механик.
За 1962 г. работи в цигарена фабрика „Родопи” – Пловдив като стажант – технолог. На 1 септември 1963 г. започва работа по разпределение в Тютюнев монопол – Асеновград. Тук работи като технолог, групов майстор, старши техник, а през периода от 1 януари 1967 г. до 31 юли 1972 г. е началник цех на цигареното производство.
През 1972-1975 г. е началник отдел „Технически прогрес” в ИТТИ – Пловдив. От 1 юни 1975 г. до 1 септември 1975 г. е заместник-директор на СПТУ по тютюна в Асеновград. От 1 септември 1979 г. до 31 август 1988 г. е директор на Междуучилищния център в Асеновград. От септември 1988 г. до 6 юли 1992 г. е директор на СПТУ по Хранително вкусова промишленост в Асеновград. До 29 септември 1993 г. е безработен, а от тази дата работи като технолог в „Асеновград БТ” АД. От 1 март до 12 октомври 1994 г. е заместник-директор. От 26 септември 1994 г. до 16 май 1995 г. е директор. От 1 юни 1995 г. до 3 ноември 1997 г. е заместник-директор, след което излиза в пенсия.

 

IX. Господин Георгиев Господинов Господинов

Роден на 10 март 1955 г. в с. Дрипчево, Хасковско. Образованието си завършва в Свиленград. През 1975-1980 г. е студент във ВХВП –Пловдив, специалност „Технология на тютюна и тютюневите изделия”. Има следдипломна квалификация в Института за национално и световно стопанство.
През 1980 г. работи в ТК „Родопи” гр. Пловдив като ферментатор по качеството.
От 1 февруари 1982 г. до 31 януари 1986 г. е началник отдел ОТКК, а през 1986 г. е началник отдел “Производствено технологичен”. От 1 януари 1987 г. до 31 декември 1989 г. е заместник-директор. През 1990-1992 г. е началник „Производствено технологичен”. От 1 юли 1992 г. до 11 април 1993 г. е главен технолог. От 12 април 1993 г. до 31 май 1995 г. е ръководител направление „Фабрикация”.
От 1 юни 1995 г. е изпълнителен директор на „Асеновград БТ” АД до 22.07. 1999 г.

 

X. Евгени Коцев Костенаров                Костенаров

Роден на 22.04. 1949 г. в гр. Петрич, Благоевградско. Средно икономическо образование завършва в гр. Кюстендил, а висше – в Икономическия институт гр. София.
Заемал е следните длъжности:
– Изчислителен център в Пловдив – „Проектант на АСУ”
– СМК – Пловдив – Изчислителен център – „Главен проектант”
– СД „ИСС” – Пловдив – сега „Пловдивинвест” – „Главен счетоводител.
– От 22.07.1999 г. е Изпълнителен директор на Асеновград БТ” АД“

 

Извадка от книгата на Ангел Кръстев ” Тютюневата промишленост в Асеновград” (1948-1999 г.)

Монополът и един живот…

Монополът и един живот…

От 1979 година, когато Сабрие започва работа в Тютюневия монопол в Асеновград, до 2004 г., когато приклюва работа в него, много събития са се случили, много работа се е изработила, хиляди тонове тютюн са минали през ръцете й, с много хора я среща съдбата професионално, идват и си заминават директори, началници, колеги, но тя почти като последния мохикан остава там до самия край на предприятието. Завършила е Селскостопанския техникум по тютюна в гр. Пещера със специалност „среден технолог по тютюна и тютюневите изделия” и работи там като такъв в местния цех за манипулация, а после и в Тютюневия комбинат в Асеновград, където идва, защото се омъжва. Дипломната си работа в 4-ти курс прави в с. Марково. В Асеновград работи с експертите по тютюна, но само за 8 месеца, защото вече не може да пътува из страната, за да изкупува материал, тъй като е с малко дете и няма кой да й помага. А се е пътувало навсякъде, където се е произвеждал тютюн – и в Северна България, и тук, на юг – по границата, в Крумовград, разказва Сабрие. (Експертите по тютюна отиват на място и изкупуват тютюна, който след това се сортира за износ и за местния пазар). Затова се прехвърля към цигарената фабрика и остава там до края. Тогава е само на 23 години, с 9-месечен син. „И остарях тука” – смее се тя.

„Хубави години бяха – казва Сабрие – хората бяха усмихнати, бяхме млади, работата беше сигурна, защото имаше много предприятия. Днес излизаш от едното, на следващия ден започваш в друго предприятие. Днес тази сигурност я няма. А ние – луди-млади. Даже когато сме работили за износ за Съюза, най-големия пазар, сме работили по 18 часа. Работихме и различни асортименти за арабските страни – разказва тя – работихме с желание защото плащаха. Етикетите идваха отвънка, ние им правихме цигарите.

Преди предприятието да спре работа наистина взимахме добри пари, но в първите години, когато започнах, в Монопола взимахме най-малките заплати. Например моя колежка работничка в ДИП „България” – докато отиваме на смяна – тя там, аз в Монопола – ми е показвала фиш за 500 лв., а ние работихме за около 180 лв. Аз съм била цял живот машинистка, най-високата заплата май беше 317 лв., но пък сме били осигурявани два пъти над произведеното. За това сега взимаме хубави пенсии. Пенсионирахме се в най-хубавите години – от 1990 до 1995 г. – най-доходните, когато сме взимали хубави заплати и сме се осигурявали на тях, защото беше държавно. Ако беше частно или акционерно дружество, тогава щяхме да сме осигурявани на минимална заплата.

И беше хубаво…ама няма да се върне…Колко се борехме, колко стачкувахме, като ни приватизираха, в София отидохме и за нищо. Сега искат да махнат тютюнопроизводството изцяло от България. Тютюнопроизводителите мислят до 2020 г. изобщо да не се работи тютюн в страната. Няма да се работи…. Отвън ще внесат, пак ще правят цигари, заключава Сабрие.

Тютюн се произвежда и тук, ама в малки количества, но и отвън внасят, от Гърция.  Сега се работи повече със сортовете Вирджиния, Бърлей – едрите тютюни; като количество имат, обаче качеството е по-ниско. Най-качествения сорт, който тук се е обработвал – в пловдивска тютюнева област, – е Ориенталският тютюн. А най-качественият тютюн е Джебел басма. Той има много мънички листа, но е с най-високо качество, защото в тях съдържанието на никотина е много високо. Той беше повече за износ, защото беше търсена продукция. Та за цигареното производство тук повече се работеше Ориенталски тютюн. Сега има двама трима, които произвеждат повече декари сорт Вирджиния тук, по селата, в Гоцеделчевския район и Кърджалийско, обаче нали сега селата се обезлюдиха много, а в тях са предимно възрастни хора, и затова вече тютюн се работи много малко. В Кърджали има частна манипулация, там го изкупуват. Но тютюнът Джебел басма – с тези малки листа – много трудно се обработва, за да се получи качественият тютюн. Но и хората не искат да работят, защото или не им се изкупува продукцията, или им предлагат много ниски цени. Ето, в Гоцеделчевско хората цяла година гледат тютюн и старата продукция не е изкупена, а те трябва да започнат подготовка за засяването на новата. Обаче ще го махнат, ще го ликвидират тютюнопроизводството.”

Сабрие Еминова е от образцовите работници, многократно ударник в производството на цигари. „Как се става ударник ли? Ами с много труд, с много работа в голямо производство. Даже до скоро ми пазеха снимката във вестника (смее се). Три месеца предсрочно изпълнение на годишния план. Самите машини бяха с броячи, отчитаха килограмите. На един тон цигари 17 лв. даваха отгоре. Петнадесет дни, засичала съм, под тон не бях паднала. „Какво става, питаха, днес за колко да ти дам материал?” Тон, тон, по тон на ден… Две събирачки имах на машината да събират цигарите от линията, на един оборот – 1000 – 2300 цигари; за 4 минути – 4-5 кг.; 5 кг. са 250 кутии. Направи си сметка… 300 цигари ако не успееш да вземеш, защото те идват като течаща вода по лентата, всичко изпада долу. Трябва да си бърз, но човек свиква. Ако се забавиш за секунди, колко цигари отиват на вятъра, защото самата хартия, която върви, е на 6 км. и като излезе от машината, цигарите вървят и всичко отива брак. Но бяхме млади. Аз и една Наталия от Долни Воден давахме най-голямо производство в цеха от нашата смяна.

А който беше ударник, освен че взимаше повече пари, му даваха и други стимули – книги. (смее се) И отвреме-навреме, като отпуснат такива пари отгоре,  екипът ни – три жени и майстор към нас – отиваме в магазина и си купуваме по нещо. Но тогава беше весело, сами си правехме веселбите, не ни беше скучно. След работа ходихме до едно барче до ДИП „България” и там си празнувахме рождените дни, защото собственичката ни разрешаваше да си внасяме всичко от вън – аз ще направя къпана баница, друга – друго…и така. Бяхме много организирани от нашата смяна, задружни. Банкети и празненства за Нова година – отделно; сами си организирахме всичко, никакъв празник не се изпускаше (смее се). Наистина работехме, но и се веселяхме.

– На колко смени работехте?

 На две смени. Някой път, като се налагаше втора и нощна да изкараме – по две смени. Не сме спирали, непрекъснато, от 2 без 10, като поема машината, до сутринта. ОТК-то раздава кафе, защото машините бяха много опасни, много злополуки ставаха. Едно отклонение, едно невнимание – пръст, ръка, всичко отиваше. При мен се случи, след като учениците от Тютюневото, които идваха на практика, ми пуснаха машината. Там, където машината слага печат на цигарата –„Арда”, „БТ”, – но късмет, че само ми мина през пръста, после се оправих. Но имаше случаи, при които имаше големи проблеми. Една колежка – събирачка – беше малко разсеяна и като пусна машината, ѝ захвана ръката. После 6 месеца претърпя операции, получи страхова невроза, не можа да се възстанови. И други случаи има, но става, там където има машини, стават такива неща.

– Кога докарваха в предприятието новата реколта тютюн? Есента ли?

До септември най-късно става прибирането от полето и се чака октомври-ноември времето да омекне и тютюнът се прави на бали. По къщите го сортират и ноември месец започва манипулацията. Но в цигарената фабрика редовно си имахме тютюн. Ако не е от предприятието, отвън се внасяше. Много гръцки тютюн се внасяше и сме правили цигари. Иначе през ноември месец беше готова новата реколта за обработка, което значи, че се минава през манипулация, т.е. сортирането на асортимента като качество – кое е за износ, кое – фабрично…и така. Ферментацията на тютюна ставаше също във фабриката. Какво представлява тя – отвън идва материалът от производителите, суров; има специални камери, в които се слагат балите с тютюна, които се навлажняват и тогава, при това навлажняване, става отделянето на токсините и всичко, което идва с материала от полето, където е бил третиран с препарати. Знаете, че тютюнът се пръска с препарати. Това е всъщност ферментацията – предфабрична обработка се нарича ферментацията. Балите с тютюна се държат на пара; колко време се държат така, не знам, технолозите решаваха, защото иначе тютюнът не може да се съхранява – той става сух, рони се. Поддържаше се 14 %  влага, така че листото да не бъде напълно изсъхнало. При цигареното производство процентите бяха повече – около 16 %. Тази влага се поддържаше от ОТК-то, от технолозите.

А имаше камери, от където излизаше много врял тютюнът, после балата се отваряше и така излизаха токсините. След като се отвори балата, вече става рязанато на тютюна в т.н. харман. Като се нареже, идва по линията при нас, а докато това става, температурата и влагата на тютюна трябва да падне на 14 %. Ако е по-висока, после цигарата мухлясва. След като цигарата мине през нас, по конвейера отива на горния етаж, в пълначницата. Ние слагахме цигарите в специални касетки, които се поемаха на горния етаж, където ставаше пълненето в кутиите, целофанирането, пачкирането. Всичко вървеше в следния ред: на долния етаж режат тютюна, най-горе се пакетира. Така беше в цигареното производство. Иначе в манипулацията е малко по-друго. Там също има ферментация на тютюна. При нея той, след като излезе от манипулация, пак се прави на бали, т.нар. тонги, които отиват в складове, където други технолози правят аранжиране. Балите там са под наблюдение, да не мухлясват, и периодично ги обръщат да съхнат на различни страни. Така не се губи качеството на тютюна. Това са т.нар. селски бали, които се правят от производителите. После като дойде времето за обработка, те се развалят, тютюнът се разпръсква и разделя с помощта на въздух на листа върху ленти. После листата се сортират по качество – 1-во, второ и т.н. (жълто, червено, изгоряло, черно и т.н. листа); 6 лв. струва, да кажем, първо качество, второ качество – червено листо и т.н. Когато ние учехме, имаше 7 степени на качество, сега вече не е така. Сега са 3 или 4 степени. Най-хубавото отиваше за износ и за нашите цигари, за руснаците оставаха най-лошите тютюни.

А финият прах, който се отделяше – той също не се хвърляше; също и жилите от тютюневото листо. Прахът се обработваше, но не при нас, правеше се на каша, към която се прибавяше аромат. В нея си имаше никотиново съдържание, но ако е малко, се прибавя още и кашата се разстилаше на специални електрически ламарини, където я сушаха. Изсушената каша става едно голямо листо, което после се навлажнява, реже се и пак става на цигари. А жилите от листото – в с. Ясен, Плевенско, в предприятието за преработка на тютюни се преработваха наново по същия начин. Режеха ги по ситно, но не на прах, и после ги получавахме обратно. Добавяха се към нарязания тютюн, като се смесваха с него, и когато от цеха за рязане на тютюн пуснеха по поточната линия повече от този, от жилите, ние горе се ядосвахме, защото попадаха големи парчета и задръстваха машината. Парчетата наричахме „пеперуди”. Събирахме ги със събирачките на ръка, за да върви машината. Работехме наистина. Така беше. Докрая останах там, до 2004 г. Тези, които първи ги съкратиха по-рано, бяха ощетени. През 1990 г. започна съкращението и така на етапи, на етапи – до декември 2004 г., когато последно ние излезнахме. Ние от последния транш успяхме поне да си вземем обезщетения, но първите не помня, с две заплати ли, с една ли бяха обезщетени… Защото тогава почнаха стачките, много предприятия закриха, останаха само благоевградската и софийската, другите се клатушкаха. Пловдив затвориха. В Стара Загора затвориха малко по-късно от нас. Там работеха цигарите „Невада”. Помниш ли ги? Те бяха старозагорско производство. А тука основно се правиха без филтър (за Съюза, за войниците и за затворите – така казваха (смее се)), „Шипка” имаше, „Слънце” и др. С филтър – „Арда”, „БТ”, „Родопи”; по-късно с един пловдивски технолог направихме „Кентон”. „Кентон”-на беше с много различни аромати. Три вида имаше, всяка цигара с различен аромат. И ние ги пробвахме (смее се). Аз не пушех нито като ученичка, нито като момиче, а като се ожених и започнах работа в предприятието, хората взимат на седмица дажба по 5 кутии, на пушачите – няма. Тогава една колежка ми каза: „Запали си една, само да ти дими! Иди се запиши там при майсторите.” Олеле, запали си една, запали си да ти дими и после…

16699709_1345518455469511_407900481_n

 

16700131_1345518415469515_1388543569_n

 

16731035_1345517825469574_1008309115_n

„Престиж” също беше наша технология, а после я продадоха на Благоевград. Няколко вида „Престиж” правехме. Много вървяха. Между другото сме правили и други. Те бяха специални поръчки: за арабите – цигари „Тир”, а преди години, когато аз още не съм работила в цигарената фабрика в Асеновград, при ръчната обработка, от колежките съм слушала, имало много хубави цигари, дамски. Без филтър. „Дипломат” са се казвали, дълги цигари, които са се пушили с цигаре. Много хубави бяха, казваха ми колежките от ръчното пълнене, в много красиви кутии.

16700130_1345517052136318_843649551_n

 

Работила съм при много директори – при Вангелов, бащата на д-р Вангелова от нашата болница, УНГ. После Ангел Щерев ни беше началник-цех, а по-късно ни стана директор. След него дойде един технолог – Господинов, а началник – Иванов. После имаше и много други, за по-кратко време. Имаше и един от Петрич чак… Сменяха ги често; така стана след приватизацията.

….Хубаво беше, да можеше да поработим още малко, ама…

Много работници бяхме в Монопола. Не ги познавах всичките от производството. На машините много бяха, една линия, ние в цигарения цех долу… 140-150 човека сме били в един салон, освен мъжете. По физиономия ги познаваш, но ето един салон на две смени – направи си сметка – общо 1400 – 1500 човека работехме в Монопола. Нали имаше и камери от Манипулацията, където работиха тютюн, и като приключиха зимния сезон, пролетта работеха на полето. Имаше и сушилни камери – и там работеха ферментатори, предимно мъже. Тях не ги знаех колко са на брой. Много хора. Имахме и кризисен период. Когато стана криза и нямаше пазари, взимали сме по четвърт заплата. Само и само да оцелеем. Все си казвахме, че този период ще мине…ще мине, ама… Искаха да съкратят една цяла смяна. Ние всичките колежки казахме „не”. Искахме всички да останем, на всеки колкото се полага. Тогава директорът Господинов намери пазари и работихме. Тогава взехме и доста хубави пари.

Така беше… Едно време хората филм са направили за тютюна… Сега всичко се разсипа… Дано наистина може да се направи нещо, да остане всичко. И Монопола, и голямата база, която строиха толкова години. Дано!

 

Асеновград и филма „Тютюн”

Асеновград и филма „Тютюн”

 

16651646_1344082648946425_1552461565_n1963 година. Бляскавият кинофестивал в Кан с големите имена Федерико Фелини,  Лукино Висконти,  Алфред Хичкок,  Клаудия Кардинале, Жана Моро,  Грегъри Пек,  Бърт Ланкастър показват своите шедьоври.  И в тяхната звездна компания – нашият филм „Тютюн” – впечатлителна драма, романтика, жажда за богатство и власт, съпротива срещу установения ред. На червения килим на дефилето, под овациите на киноманите пристъпва Невена Коканова, а към нея забързано върви председателят на кинофестивалното жури,  още по-големия Андре Мороа. Целува й ръка и й казва: „Вие ме развълнувахте!”

16684899_1344081298946560_1329561256_n

На червения килим по време на кинофестивала в Кан

Но преди този вълнуващ звезден миг за Невена Коканова и създателите на кинолентата, „Тютюн” се е превърнал в истинско културно събитие в живота на България. По брой на зрителите достига четвърти резултат в историята на българското кино до онзи момент с невероятните 4 млн. и 300 хиляди зрители. Режисьорът Никола Корабов,  операторът Въло Радев, писателят Димитър Димов, актьорите от филма обикалят кинозалите на  страната под аплодисментите на българските зрители.

16558413_1344082262279797_565888237_n

А още преди това е Асеновград. Със своите природни и архитектурни дадености градът на Чая се превръща в естествена снимачна площадка за огромната част от филмовото повествование. Асеновградчани са в кино-треска, масово се стичат не само да гледат създаването на филма, но и да бъдат участници в масовите сцени. Из улиците могат да се видят Никола Корабов, Въло Радев, Невена Коканова, Йордан Матев, Иван Касабов, Мирослава Стоянова, Никола Попов, Стефан Пейчев, Петър Слабаков, Луна Давидова, Георги Стаматов, Магда Колчакова, Георги Калоянчев, Волфганг Лангхоф – всички известни или току-що прохождащи артисти. Вечер се събират в ресторант „Бузлуджа” за разбор на деня, а една асеновградска учителка се влюбва до уши в Йордан Матев.  Той е вече наложил се артист в театъра и се чувства в свои води, тъй като родното му село Златовръх е само на няколко километра. Докато Невена Коканова идва за снимките след доста колебания от нейна страна директно като стажант-артистка от Ямболския театър. Но асеновградчани са пленени от естествената й красота и изящност и се радват на всяка случайна среща с нея на уличките из стария център.

16684566_1344082652279758_231811690_n

Безспорно е, че най-добрите кадри са снимани във великолепните сгради на тютюнева кооперация „Асенова крепост” (по-късно и до днес наричани ”Монопола”). Благодарение на филмовата лента днес можем да се насладим на цялото великолепие на архитектурния ансамбъл и строителния талант на добростанските майстори.

16667357_1430310883668490_1915100487_o

Емблематична е масовата сцена в двора на кооперацията, която отразява тютюноработническата стачка, уникалните кадри на стичащи се протестиращи, хорото с налъми и родопска песен, конфликта с местния полицейски началник Чакъра, щурма на конната полиция откъм улица „Поп Матей”,  (при конната сцена е пострадала асеновградчанката Невенка) образът на синдикалиста – добряк Шишко и др. Всичко това на фона простора на сградите, обхванати в цялата си представителност от оператора Въло Радев.

16650387_1430310863668492_1580176572_n

16700155_1344082548946435_1792958287_n

Друго място, което виждаме в „Тютюн” е емблематичната къща на Никола Панайотов на „Баделема”. Построена през 1933 година от арх. Чинков тя напълно попада в характеристиката на отдавна издигналия се в йерархията богат търговец на тютюн Спиридонов. Къщата и днес краси уличката с характерния си алпийски стил, само че вече без огромната овощна градина около нея.

16652852_1344082565613100_1992942093_n

16652465_1343332159021474_427203515_n

16652446_1343332155688141_797245220_n

Къщата на Никола Панайотов на „Баделема”

Третото асеновградско място от филма е улица „Странджа”. Тя е малка, но интересна уличка, почти в сърцето на града, наклонила се от височината към „В и К” и църквата „Св. Богородица Благовещение”. Днес почти нищо не е останало от старото и калдъръмено покритие, еркерните къщи и малките китни дворчета. Уличката в цялото и великолепие е панорамно пресъздадена и от художника Борис Денев, но във „Тютюн” през 1961 г. тя е истинска и естествена като уличен ансамбъл, върху който мащабно и въздействащо е отразено погребението на Чакъра, където Ирина и Борис Морев за пръв път се появяват заедно сред шушукащите местни клюкарки и вестоноски. А отпред на траурната церемония кръста се носи от небезизвестния хрисим асеновградчанин Роко.

16707066_1430311003668478_1623178106_n

16651676_1430111193688459_1372408909_n “Асеновград” 1906 г., художник: Борис Денев

Има още много асеновградски  места, съхранили града в лентата на „Тютюн” – Черния и пешеходния мост, църквата „Св. Георги”, параклиса „Св. Ян”, мулдавските лозя и червенските тютюневи ниви и още много.

3024

16684902_1344082602279763_230593566_n

 

16650142_1344082568946433_1780526332_n

 

16652592_1344082638946426_1001625638_nНо нека отново гледайки „Тютюн” се потопим в атмосферата на нашия град, такава каквато е запазена завинаги от създателите на широкомащабната  филмова  драма.

08.02.2018

Ст. Тосков

 

/Снимки от филма  и снимки от по ново време/

Как бе образуван асеновградския клон на Българския държавен тютюнев монопол

Как бе образуван асеновградския клон на Българския държавен тютюнев монопол

Тютюневият монопол, 1927-1927 г.. Снимка: Реджеп Картал

Началото на поставянето на въпроса за държавен монопол на тютюна започва някъде около 1913 г.. През 1922 г. на страниците на в. „Тютюн” се появява статия, в която се поставя въпросът „ Монопол или свободна търговия?” и „Монопол или свободна фабрикация на тютюна?”. Проблемът за тютюневия монопол не е случаен. След продължилите повече от шест години войни /1912-1918 г./тютюнопроизводството достига критичната си точка. Кризата била преодоляна бързо в резултат на няколко фактора. България, макар и победена в две от войните, след 1918 г. излиза на световния пазар като една от големите производителки и износителки на тютюн. Това се дължало както на присъединяването на някои тютюнопроизводителни области от Македония и Тракия, така също и на рязко намаляване на тютюнопроизводството в съседните страни като Гърция и Турция., които воюваха помежду си през 1918—1922 г..

Световната икономическа криза през 1928 г. става причина за фалирането и закриването на много тютюневи фирми и кооперации. В същото време едрият частен капитал се утвърждава здраво в тютюневата сфера. Появяват се много нови частни фирми – български и чуждестранни – немски, австрийски, италиански, които трайно се настаняват на българския пазар. Немският тютюнев концерн „Реемстма-Ясмаци” изгражда в страната своя изкупвателна организация, наречена „Балкантабак”.

През 1929-1930 г. в България работят около 380 частни тютюневи фирми и кооперации с близо 140 склада.

Рязко нараства и цигареното производство. През 1929 г. цигарените фабрики достигат 50 с около 5 000 тона цигари. Общо в тютюневия бранш работят близо 40 000 души и огромно число тютюнопроизводители, главно в селата.

Нараства силата и на акционерния, и на финансовия капитал. Възниква и монополистично обединение, наречено „Сдружение на тютюнотърговците в България”.

Докато монополът на фирмите се засилва, тютюноработниците получават много малко от реализираната печалба и се оказват в тежко състояние.  Тютюноработническото недоволство се изразява в многобройните стачни борби. Всичко това засилва борбата на тютюноработниците за въвеждане на монопол в тютюневия бранш. Искането, държавата да се намеси в тютюневата промишленост, не е чуто.

През тридесетте години на XX век се засилва дискусията по въпроса за монопола. През 1934 г. дирекция при Министерството на финансите взема решение за образуване на Държавен монопол за фабрикация на тютюневи изделия. През 1935 г. същият закон е закрит. Независимо от това борбата за неговото налагане продължава през следващите години. Под лозунга за въвеждане на държавен тютюнев монопол преминават съборите на тютюнопроизводителите в Дупница и Пловдив. Той става факт чак през 1947 г., когато е утвърден Закон за държавния тютюнев монопол. Тогава е избран и първият негов директор – Ангел Тимев.

Право на държавния тютюнев монопол е да събира, манипулира и извършва търговия със суров тютюн и фабрикация на тютюневи изделия. Подведомствен е на Министерството на финансите.

Независимо от факта, че Асеновград не е сред учредените на 28 април 1947 г. клонове на Българския държавен тютюнев монопол и тук усилено се работи за неговото създаване. Но като че ли условията се оказват по-трудни, главно от факта, че в този преходен период право на съществуване имат и двете форми – държавната, чрез национализираните предприятия, и кооперативната – наличието на тютюневаа кооперация „Асенова крепост”.

Основната база на тютюневата промишленост в Асеновград по това време е на кооперация „Асенова крепост”. Базата на частните фирми съставлява по-малка част и това са фирмите на Дончо Палавеев, Иван Петров, както и на филиали на фирми от Пловдив – „Ханза”, „Картела”, „Ротабул” А.Д“. „Ханделмачали” и Манол Йочков. От тези фирми се оформя базата на местния клон на БДТМ, която се помещава в наети сгради на частни лица – „Палавеев” и „Картела”.

През май 1947 г. е определен първият чиновник на клона – Тончо Демирев. Въпреки че де юре няма открит още клон, той де факто работи на територията на Асеновград. На 15 юли 1947 г. на заседание на УС на кооперация „Асенова крепост’ председателят Генко Гюлев запознава членовете, че поради образуването на Държавен тютюнев монопол и образувания Централен кооперативен съюз, кооперациите скоро ще прекратят дейността си, поради това, че тяхната дейност ще се дублира с дейността на Районния кооперативен съюз „Рожен”. Кооперация „Асенова крепост” преминава с активите и пасивите си към РКС „Рожен”.

На заседание на УС на кооперация „Асенова крепост” на 24 ноември 1947 г. Генко Гюлев съобщава, че от 1 януари 1948 г. в града се открива клон на Държавен тютюнев монопол и кооперацията прекратява дейността си.

На 26 ноември 1947 г. с протокол № 5, приет на заседание на УС на Българския държавен тютюнев монопол в Асеновград се открива клон – II степен на ул.:” Александър Стамболийски”, 26, с предмет на дейност изкупуване и манипулация на тютюн.

Новите обществено-политически условия в страната и в Асеновград налагат сериозни кадрови промени. С извършената национализация на промишлените предприятия и банките, обявена в края на декември 1947 г., се обединяват няколко тютюневи склада. Техният персонал служи за основа на създаването на Тютюневия монопол. Освободен е Управителния съвет на тютюнева кооперация „Асенова крепост”, ликвидиран е и членският й състав.

От протокол №1  на проведеното първо заседание на Българския държавен монопол – Асеновградски клон на 1 декември 1947 г. е избран Съвет на монопола и технически състав. Директор на клона е Александър Петров Пачов, началник служба – Юрдан Божанов и помощник експерт – Стефан Вангелов. Главни майстори-манипулатори  са: Димитър Калцов, Стойчо Пашалиев, Рафаил Станков, Гавраил Хаджиев, Димитър Ангелушев, Благой Буздров. Майстор манипулатори са: Харалампи Вулев, Иван Джумриев, Владимир Икономов. Техник- производство е георги Аргиров и временни майстори – Запрян Запрянов, и Киряк Диев.

След напускането на А. Пачов през 1948 г. в клона за временен директор е назначен Юрдан Божанов. Наред с директора в Съвета на монопола влизат още Стефан Делчев – счетоводител V категория и Стефан Вангелов – експерт II степен.

Стефан Делчев е роден в с. Мулдава. Баща му –Атанас Делчев е не само известен тютюнопроизводител, но и дългогодишен член на тютюнева кооперация „Асенова крепост” и един от нейните активни дейци.

Едни от първите работници на местния клон са истифчиите Запрян Д. Георгиев, Атанас Костов, Крум. Ил. Ковачев, Стефан Ковачев, Здравчо Козанов, Петър Шишков, Атанас Арнаудов, Костадин Запрянов, Христо Гърков, Филип Чучев, Георги Цветков, Мехмед Идризов, Иван Матев, Димитър Налбантов, Иван Димитров, Никола Шопов, Атанас Избеглиев, Никола Бузев, Тома Гърков, Пенка К. Калцова, Митра Тодорова, Никола Станилов, Димитър Стайков, Георги Михайлов, Мария Кемалова, Костадинка Грозева.

Създаването на Асеновградския клон на Българския държавен тютюнев монопол става в период , когато тютюнопроизводителите от града и селата са прибрали тютюните и са извършили първичната им обработка и чакат търговците за продажбата им. В такъв момент ръководството на местния клон трябва да осигури необходимата складова база, която да поеме тези тютюни. Освен с този, на дневен ред стоят и още два други много важни въпроса – оказване помощ на тютюнопроизводителите при извършване на първичната манипулация и събиране на тютюните от частните фирми и кооперация „Асенова крепост”, останали от минали години. Но най-важната задача за новото ръководство е да се организира самото производство в складовете – ферментацията и манипулацията на тютюните. За целта по селата се командироват техници и започват приемането на денкираните и елпезирани тютюни.

Втора комисия започва изземването на частните тютюни. Комисията изземва от Дружество „Ротабул” тютюни, произход „Джебел” 1943 г., нето 11745,900 кг., и с друг протокол от същото дружество „Ротабул” тютюни от реколта 1943 г. ,  произход „Драма”, нето 6 082 кг. Пак от „Ротабул” е иззет тютюн с произход „Драма – Яка басма”, реколта 1943 г., нето 7 080 кг., както и тютюни Серес – Зихна”, нето 1 872,100 кг., реколта 1943 г.

От склад №2 на ул. „Поп Матей” в Асеновград са иззети тютюни реколта 1939 г., произход ”Асеновград”, нето 9 501,700 кг., както и 2 218,500 кг. неманипулиран тютюн от склад №6  на ул.”Марица” 34, партида „Тонга”, произход Драма’, реколта 1943 г., нето 6082,3 кг. манипулиран тютюн , приет от майстор – ферментатора Иван А. Събев. В същия склад са констатирани и приети от същия майстор още тютюни, произход „Джебел”, реколта 1943 г., в размер на 11 745,9 кг., тютюн „Драма – Яка басма”, реколта 1943 г., 7 080,6 кг., тютюн „Серес – Зихна”, реколта 1943 г. общо 1774,5 кг..

Същата комисия приема тютюни от другите складове за около 600 хиляди килограма. Само от склада на „Поп Матей” 12 са приети нето 508 475 кг. тютюн „Асеновград”, реколта 1946 г..

В началото на дейността на Монопола от частните тютюневи складове са иззети не само тютюните, но и машини, амбалажни материали, инвентар и др..

През периода 1950 и 1951 г. в клона се извършва само манипулация. Това става в пет салона и две пълначни отделения. Съхраняването на тютюните се извършва в общо 24 депа. През 1952 г. се внедрява нова технология за ферментация на тютюните – заводска. Тя в основни линии заменя дотогава съществуващата естествена ферментация. Това позволява суровите тютюни да се изкупуват още през зимата, да се манипулират и ферментират и веднага да се изнасят на външния пазар или се предоставят на цигарените фабрики.

Извадка от книгата “Тютюнева кооперация “Асенова крепост”, автор Ангел Кръстев