Началната дата на създаването на специалното практическо училище в Асеновград е 4 юни 1939 г.. С решение на Управителния съвет в складовете на Тютюнева Кооперация „Асенова крепост” се приемат момчета, които изучават теоретически и практически обработването на тютюневата култура.
Ръководството на специалистите, обучаващи младежите, се поема от агронома Яков Попов. Тази школа е с основен мотив да се започне акция за откриване на тютюнево училище при кооперацията. Неин сторонник е председателят на кооперацията Стоян Димов. Управителният ѝ съвет подготвя нужното предложение и го внася в Министерството на земеделието, а Стоян Димов, в качеството си на народен представител , следи неговото по-нататъшно развитие.
През учебната 1939/1940 г. в бюджета на страната е планирано финансирането на две тютюневи училища. Едното училище се предвижда да се открие в с. Козарско, а второто – в с. Рила. Стоян Димов не само като народен представител, но и в качеството си на председател на Съюза на тютюневите кооперации се намесва активно. Неговото мотивирано предложение за отваряне училище в Асеновград е взето предвид и така вместо в с. Козарско, такова е открито в Асеновград. Откритата през юни школа, прераства в тютюнево практическо училище.
За откриването му пише в. „Родопско ехо” в броя си от 29 август 1939 г., на първата си страница под заглавие: „Тютюневото училище в Асеновград”. Вестникът съобщава още, че кооперация „Асенова крепост’’ даде свое помещение за пансион, за класни стаи, опитно поле и др.. В училището ще се приемат 20 ученика, които ще се обучават три години, като третата година е стаж, и ще са на пълен, безплатен пансион.”.
За директор на тютюневото училище е назначен агрономът Яков Попов.
Поради забавяне на ремонта на сградите за училището и пансиона, учебните занятия вместо от 1 септември, започват на 29 октомври 1939 г.. Приети са първите 40 ученика от цялата страна. Наред с директора Яков Попов, агроном и много добър специалист, като учител работи и друг агроном – Димитър Димитров. Той е не само учител, но и добър практик, сериозен изследовател по проблемите на тютюните. Изследва всички почви, процеси на тютюнопроизводството и тютюнопреработването. Или както той самият пише в един доклад от м. октомври 1940 г. до началника на земеделското поделение при Министерството на земеделието и държавните имоти: „Както Вие е известно, за да се подготвя за специалист по тютюна, още миналата 1939 година, в края на месец октомври, постъпих учител при тютюневата култура, тютюневото стопанство, изобщо тютюновото разсадопроизводство, обществено-агрономическа работа по тютюна, отглеждането на тютюна на нивата, бране, низане, сушене и тютюневи сушилни, производителска манипулация, опитно изследователска работа, а също така имах възможност да извърша и някои обиколки из типичните наши тютюнови райони за запознаване с условията, сортовете и манипулацията във всеки един от тях.”
Учителският състав на Тютюневото училище в Асеновград има много успешен старт. Макар и при не много добра материална база, те подготвят кадри, които внасят нови елементи в теорията и практиката на тютюнопроизводството.
Независимо че ще бъдат извършени редица промени в неговата дейност, то заедно със средното специално училище в Пещера, се явява ковачница на кадри в сферата на тютюнопроизводството.
Независимо от извършените обществено-политически промени през 1944 г. , училището продължава своята дейност без особени изменения. Учебните занятия са двегодишни. Първата преобладата теорията, а през втората година е задължителна учебна практика в учебното опитно стопанство. То се състои от 50 дка земя, на която се отглеждат тютюни, зеленчуци и плодове. Училището разполага със собствена модерна тютюнева сушилна, снабдена с релсов път за сушене на тютюна, който учениците сами отглеждат, берат и манипулират. След завършване на училището, учениците провеждат едногодишен стаж. След стажа, завършилите полагат задължителен изпит по специален предмет – „Тютюнопроизводство – теория и практика” и получават диплом „Техник по тютюна”. Учениците могат да постъпват на работа в опитни полета, опитни станции, тютюневи фирми, а също така могат да продължат образованието си в теникума по тютюна в гр. Пещера.
През време на двегодишния курс на обучение, възпитаниците са на държавна издръжка – общежитие и стол за хранене.
Те имат униформа и живеят при близки до казармените порядки, но след 1944 г. те не се спазват, защото се приемат за ученици и такива, завършили военната си служба. Това разнообразие в образованието и възрастта оказват влияние върху учебно-възпитателния процесв училището. Като доказателство за различната степен на образование и възраст, срещаме в ревизионен акт на Недялка Киркова – референт – ръководител в отдел „Подготовка кадри” при Министерството на земеделието в периода от 23 до 26 декември 1954 г.. От посочените в документа сведения се вижда, че сред курсистите – общо 37 души, от 20до 25, от 25 до 30 години – 5, от 30 до 35 години – 12 и от 35 до 40 години – 2 души. По образование има от всички класове – от втори до седми клас. Учебно-опитното стопанство се състои от 107 дка площ, която се използва за тютюнопроизводство и др.. При тютюна има преизпълнение на плановия добив. При план 90 кг. изпълнението е 110 кг., което представлява 122,20%.
Училището разполага със собствена сушилна за тютюна, но част от инвентара в нея е на Тютюневия монопол. Учениците могат свободно да ползват кабинетите, лабораторията, фермазавода и целия тютюнев монопол. И през 1954 г. училището по тютюна е все още на територията на монопола. В спомените си Васил Тодоров , през онези години стажант-учител пише: „Училището бе настанено в помещенията, отстъпени от тютюневия монопол. В южното крило имахме на разположение два салона – единият преустроен за общежитие, а другият за дирекция, учителска стая, работилница за преработка на тютюн и железария. Отделно тук бяха кухнята и столът за хранене. Отделно имахме две класни стаи в едноетажните складови помещения до гаража.”
През 1945-1946 г. директор на училището е Ангел Димитров. През петдесетте години учители в училището са: Димитрина Ташева, Иван Чокоев, Деспа Мирчева, Милка Божинова, Мария Добрева, Георги Василев. Директор е Енчо Василев.
Спираме се по-подробно на дейността на училището през този период, защото това е време, когато училището се е приемало като част от Тютюневия монопол.
Изваждането на училището от сградите на предприятието в сградата на ул. „Захари Стоянов” започва да го отдалечава от него. Затова спомага и промяната в неговата програма. Постепенно към наименованието „Специално практическо тютюнево училище” отпада думата „специално” и остава само „Практическо тютюнево училище”. По-късно то е допълнително земеделско училище. В началото на 60-те години то става „Практическо селскостопанско училище по тютюнопроизводство и тютюнотехника”, а от 1974-1975 г. – „Средно професионално училище по преработка на тютюн и тютюневи изделия.
През май 1964 г. със Заповед № 872 на Министерството на народната просвета са закрити три училища със селскотопански профил. Между тях е Ветеринарният техникум в Асеновград. Тютюневото училище се настанява в сградата на Ветеринарния техникум на ул. „Александър Стамболийски”, № 6 . За общежитие е предоставено старото училище „Св. Георги”, както и сградата на отдел „Народно здраве” на ул. „Сливница”. Всички тези промени се извършват по времето на директора Васил Тодоров.
Снимки: Общежитието в старото училище “Св. Георги”.
През 1966 г. е поставен въпросът за закриване на Тютюневото училище. То не фигурира в списъка за нов прием на ученици. Със сериозна намеса на градското ръководство училището е запазено. Условието е да се подобри неговата материална база. Така излиза допълнителна наредба за прием на ученици, а ГНС решава Пионерският дом да се премести в сградата на старата община на пл. „Тракия”. Ръководството на училището се отказва от сградата на ул. „Сливница” и мъжкото общежитие. Премества се в сградата на ул.”Александър Стамболийски”, където разполага с 4 стаи.
Въпреки че Тютюневият монопол гарантира на учениците по тютюна отлична производствена база, през 1966 г. е решено и е предоставена база за практика от 300 дка в чифлика на Яков Рупеца. Земята изцяло се обработва от учениците.
През 1968 г. директорът Илия Христев заминава за чужбина. На негово място е назначен Георги Пасков.
През учебната 1973-1974 г. училището се премества в сградата, в която се намира и сега – до черквата „Св. Димитър”. През следващата 1974-1975 г. на училището е даден прием за Средно професионално училище по тютюна.
От 1 юни 1975 г. до 1 септември 1979 г. заместник-директор на училището е Христо Илиев. Благодарение на него на 20 октомври 1975 г. е сключен първия договор за съвместна интеграция с колектива на Тютюневия монопол.
През 1970 г. за заместник-директор на училището идва друг специалист от Тютюневия комбинат – Лиляна Клисурска.
На 26 октомври 1992 г. на Димитровден, тържествено е провъзгласено името на СПТУ по ХВП „Св.Димитър Солунски”.
През месец юни 1996 г. колективът на СПТУ по ХВП е на екскурзия в гр. Прилеп, Република Македония. Директорката Снежана Тоскова установява контакти с ръководството на Прилепския институт по тютюни и тютюневи изделия и при разговорите си с македонските специалисти е договорено ежегодно ученици от СПТУ по ХВП да провеждат производствения си стаж в градовете Прилеп и Охрид. В Прилеп е създадено общежитие за асеновградските ученици.
Основаното през 1939 г. училище по тютюна, въпреки че през годините променя своята база и профили, си остана резервна тютюневата промишленост. В предприятието се обучават на тютюневата професия учениците от паралелките по специалността „Тютюнопроизводство и тютюнопреработване”.
Не може да се пише за Тютюневия монопол, без да се напише за Тютюневото училище и обратно. Техникумът и предприятието са взаимно свързани. Защото целта и на училищното ръководство, и на Тютюневата промишленост е една – да се обучават по-добри специалисти.
Училището днес
Откъс от книгата на Ангел Кръстев “Тютюневата промошленост в Асеновград /1948-1999/
Снимки: Архив Исторически музей Асеновград, “Станимашка фотографчийница” и от сайта на Професионална гимназия “Св. Димитрий Солунски”, Асеновград.