Тютюневата кооперация „Асенова крепост” заема значително място в историята на Асеновград (до 1934 г. Станимака). Създадена през 1915 г., в трудните моменти след края на Първата световна война, тя обединява интересите на хиляди хора от града и околията, свързани с производството, преработката и продажбата на тютюн.
Под вещото ръководство на Стефан Иванов „Асенова крепост“ се превръща в еталон за кооперативно сдружаване и предизвиква възхищение не само в страната, но и в чужбина. Освен с големите си успехи в производството и търговията с тютюн, с мащабните си строителни, социални, културни и благотворителни проекти, кооперацията се превръща в символ на модернизиращия се Асеновград.
Тя инициира основаването и приютява специализирано училище за подготовка на кадри за силно застъпената тютюневата индустрия в района.
На 4 юни 1939 г. се създава специална практическа школа по тютюна в Асеновград. С решение на Управителния съвет, в складовете на Тютюнева кооперация „Асенова крепост” се приемат момчета, които изучават теоретически и практически обработването на тютюневата култура.
Ръководството на специалистите, обучаващи младежите, се поема от агронома Яков Попов. Основният мотив за основаване на школата е да се започне акция за откриване на тютюнево училище при кооперацията. Неин идеолог е председателят на кооперацията Стоян Димов. Управителният съвет подготвя нужното предложение и го внася в Министерството на земеделието, а Димов, в качеството си на народен представител, следи по-нататъшното развитие.
През учебната 1939/1940 г. в бюджета на страната е планирано финансирането на две тютюневи училища. Димов настоява, че едното от тях трябва да е в Асеновград. Неговото мотивирано предложение е одобрено и така откритата в предходния месец школа на 1 юли 1939 г. прераства в Държавно практическо земеделско училище по тютюна.
По това време училището няма собствена сграда и с решение на Управителния съвет на “Асенова крепост” се помещава в триетажна сграда и една едноетажна постройка, собственост на кооперацията. Ученици се набират от цялата страна.
За откриването му пише в. „Родопско ехо” в броя си от 29 август 1939 г., на първа страница под заглавие: „Тютюневото училище в Асеновград”. Вестникът съобщава още, че „кооперация „Асенова крепост’’ даде свое помещение за пансион, за класни стаи, опитно поле и др.. В училището ще се приемат 20 ученици, които ще се обучават три години, като третата година е стаж и ще са на пълен, безплатен пансион”.
За директор на тютюневото училище е назначен Яков Попов.
Поради забавяне на ремонта на сградите за училището и пансиона, учебните занятия вместо от 1 септември, започват на 29 октомври 1939 г.. Приети са първите 39 курсисти от цялата страна. Наред с директора Попов, преподава и друг агроном – Димитър Димитров. Той е не само учител, но и добър практик, сериозен изследовател по проблемите на тютюните. Изследва всички почви, процеси на тютюнопроизводството и тютюнопреработването.
През октомври 1940 г. Димитров пише в доклад до началника на земеделското поделение при Министерството на земеделието и държавните имоти: „Както Ви е известно, за да се подготвя за специалист по тютюна, още миналата 1939 г., в края на месец октомври, постъпих учител при тютюневата култура, тютюневото стопанство, изобщо тютюновото разсадопроизводство, обществено-агрономическа работа по тютюна, отглеждането на тютюна на нивата, бране, низане, сушене и тютюневи сушилни, производителска манипулация, опитно изследователска работа, а също така имах възможност да извърша и някои обиколки из типичните наши тютюнови райони за запознаване с условията, сортовете и манипулацията във всеки един от тях.”
Учителският състав на Тютюневото училище в Асеновград има успешен старт, като внася нови елементи в теорията и практиката на тютюнопроизводството. Независимо че предстоят редица промени в дейността на училището, то, заедно със средното специално училище в Пещера, се явява ковачница на кадри в сферата на тютюнопроизводството.
Независимо от извършените обществено-политически промени през 1944 г., училището продължава своята дейност без особени изменения. Учебните занятия са двегодишни. В първата година преобладава теорията, а през втората е задължителна практика в учебното опитно стопанство. То се състои от 50 дка земя, на която се отглеждат тютюни, зеленчуци и плодове. Училището разполага със собствена, модерна за времето си тютюнева сушилня, снабдена с релсов път за сушене на тютюна, който учениците сами отглеждат, берат и манипулират.
След завършване на училището учениците провеждат едногодишен стаж. После завършилите полагат задължителен изпит по специален предмет – „Тютюнопроизводство – теория и практика” и получават диплом „Техник по тютюна”. Учениците могат да постъпват на работа в опитни полета, опитни станции, тютюневи фирми, а също така могат да продължат образованието си в Техникума по тютюна в гр. Пещера.
През време на двегодишния курс на обучение възпитаниците са на държавна издръжка – общежитие и стол за хранене.
Те имат униформа и живеят при близки до казармените порядки, които след 1944 г. спират да се спазват, защото се приемат за ученици и завършили военната си служба. Това разнообразие в образованието и възрастта оказват влияние върху учебно-възпитателния процес в училището. Ревизионен акт от декември 1954 г. отчита, че курсистите са общо 37 души – 18 от тях са до 25 г., петима от 25 до 30 г., 12 от 30 до 35 г. и двама от 35 до 40 г. По образование има завършили от втори до седми клас. Учебно-опитното стопанство се състои от 107 дка площ, която се използва за тютюнопроизводство. При тютюна има преизпълнение на плановия добив. При план 90 кг. изпълнението е 110 кг., което представлява 122,20%.
Въпреки че училището разполага със собствена сушилня, част от инвентара в нея е на кооперацията. Учениците могат свободно да ползват кабинетите, лабораторията, фермазавода и целия тютюнев Монопол.
През 1954 г. училището по тютюна е все още на територията на кооперация и на практика се възприема като част от нея. В спомените си Васил Тодоров, по това време стажант-учител, пише: „Училището бе настанено в помещенията, отстъпени от кооперацията. В южното крило имахме на разположение два салона – единият преустроен за общежитие, а другият за дирекция, учителска стая, работилница за преработка на тютюн и железария. Отделно тук бяха кухнята и столът за хранене. Отделно имахме две класни стаи в едноетажните складови помещения до гаража.”
Изваждането на училището от сградите на кооперативното предприятие в зданието на ул. „Захари Стоянов” започва да го отдалечава от „Асенова крепост“. Затова спомага и промяната в училищната програма. Учебното заведение се преименува на „Практическо тютюнево училище”. По-късно в името му е прибавена думата „земеделско“.
В началото на 60-те години то става „Практическо селскостопанско училище по тютюнопроизводство и тютюнотехника“.
През май 1964 г. са закрити три училища със селскостопански профил, между тях е и Ветеринарният техникум в Асеновград. Тютюневото училище се настанява в сградата на техникума на ул. „Александър Стамболийски” №6. За общежитие е предоставено старото училище в града „Св. Георги”, както и сградата на отдел „Народно здраве” на ул. „Сливница”.
През 1966 г. е поставен въпросът за закриване на Тютюневото училище. То не фигурира в списъка за нов прием на ученици. Със сериозна намеса на местната власт училището е запазено. Условието е да се подобри материалната база. Така излиза допълнителна наредба за прием на ученици, решено е Пионерският дом да се премести в сградата на старата община на пл. „Тракия”. Училището заема ползваната дотогава от Дома сграда на ул. ул.”Александър Стамболийски”, където разполага с 4 стаи.
Въпреки че кооперацията гарантира на учениците по тютюна отлична производствена база, през 1966 г. практиката вече се провежда на площ от 300 дка в чифлика на Яков Рупеца. Земята изцяло се обработва от учениците.
През учебната 1973-1974 г. училището се премества в сградата, в която се намира и сега – до черквата „Св. Димитър”. През следващата учебна 1974-1975 г. на училището е даден прием за Средно професионално училище по тютюна.
На 20 октомври 1975 г. е сключен първия договор за съвместна интеграция с колектива на кооперативната тютюнева фабрика.
През 1988 г. профилът на училището се променя и то вече се нарича СПТУ по хранително вкусова промишленост.
Днес учебното заведение носи наименованието Професионална гимназия по хранително-вкусова промишленост „Св. Димитрий Солунски“.
Въпреки че основаното през 1939 г. училище по тютюна през годините променя своята база и профили, остава резерв на тютюневата промишленост. Не може да се пише за тютюневата кооперация „Асенова крепост“, без да се спомене за Тютюневото училище и обратно. Учебното заведение и кооперативното предприятие са взаимно свързани, защото целта и на училищното ръководство, и на тютюневата кооперация е една – да се обучават по-добри специалисти.
На снимката: Управителен и Контролен съвет на Монопола, 1923 г.
Любопитно
Архитект проектант на впечатляващите сгради на „Асенова крепост“ (Монопола) с въздушен мост между тях е известният столичен арх. Георги Кунев (1874-1957), завършил Училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе. Построява Монопола в Асеновград през 1927-1930 г. Той е авторът и на популярната Къща с ягодите, паметник на културата в София.
Източник: www.cks.bg /Централен Кооперативен съюз – България