1963 година. Бляскавият кинофестивал в Кан с големите имена Федерико Фелини, Лукино Висконти, Алфред Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър показват своите шедьоври. И в тяхната звездна компания – нашият филм „Тютюн” – впечатлителна драма, романтика, жажда за богатство и власт, съпротива срещу установения ред. На червения килим на дефилето, под овациите на киноманите пристъпва Невена Коканова, а към нея забързано върви председателят на кинофестивалното жури, още по-големия Андре Мороа. Целува й ръка и й казва: „Вие ме развълнувахте!”
На червения килим по време на кинофестивала в Кан
Но преди този вълнуващ звезден миг за Невена Коканова и създателите на кинолентата, „Тютюн” се е превърнал в истинско културно събитие в живота на България. По брой на зрителите достига четвърти резултат в историята на българското кино до онзи момент с невероятните 4 млн. и 300 хиляди зрители. Режисьорът Никола Корабов, операторът Въло Радев, писателят Димитър Димов, актьорите от филма обикалят кинозалите на страната под аплодисментите на българските зрители.
А още преди това е Асеновград. Със своите природни и архитектурни дадености градът на Чая се превръща в естествена снимачна площадка за огромната част от филмовото повествование. Асеновградчани са в кино-треска, масово се стичат не само да гледат създаването на филма, но и да бъдат участници в масовите сцени. Из улиците могат да се видят Никола Корабов, Въло Радев, Невена Коканова, Йордан Матев, Иван Касабов, Мирослава Стоянова, Никола Попов, Стефан Пейчев, Петър Слабаков, Луна Давидова, Георги Стаматов, Магда Колчакова, Георги Калоянчев, Волфганг Лангхоф – всички известни или току-що прохождащи артисти. Вечер се събират в ресторант „Бузлуджа” за разбор на деня, а една асеновградска учителка се влюбва до уши в Йордан Матев. Той е вече наложил се артист в театъра и се чувства в свои води, тъй като родното му село Златовръх е само на няколко километра. Докато Невена Коканова идва за снимките след доста колебания от нейна страна директно като стажант-артистка от Ямболския театър. Но асеновградчани са пленени от естествената й красота и изящност и се радват на всяка случайна среща с нея на уличките из стария център.
Безспорно е, че най-добрите кадри са снимани във великолепните сгради на тютюнева кооперация „Асенова крепост” (по-късно и до днес наричани ”Монопола”). Благодарение на филмовата лента днес можем да се насладим на цялото великолепие на архитектурния ансамбъл и строителния талант на добростанските майстори.
Емблематична е масовата сцена в двора на кооперацията, която отразява тютюноработническата стачка, уникалните кадри на стичащи се протестиращи, хорото с налъми и родопска песен, конфликта с местния полицейски началник Чакъра, щурма на конната полиция откъм улица „Поп Матей”, (при конната сцена е пострадала асеновградчанката Невенка) образът на синдикалиста – добряк Шишко и др. Всичко това на фона простора на сградите, обхванати в цялата си представителност от оператора Въло Радев.
Друго място, което виждаме в „Тютюн” е емблематичната къща на Никола Панайотов на „Баделема”. Построена през 1933 година от арх. Чинков тя напълно попада в характеристиката на отдавна издигналия се в йерархията богат търговец на тютюн Спиридонов. Къщата и днес краси уличката с характерния си алпийски стил, само че вече без огромната овощна градина около нея.
Къщата на Никола Панайотов на „Баделема”
Третото асеновградско място от филма е улица „Странджа”. Тя е малка, но интересна уличка, почти в сърцето на града, наклонила се от височината към „В и К” и църквата „Св. Богородица Благовещение”. Днес почти нищо не е останало от старото и калдъръмено покритие, еркерните къщи и малките китни дворчета. Уличката в цялото и великолепие е панорамно пресъздадена и от художника Борис Денев, но във „Тютюн” през 1961 г. тя е истинска и естествена като уличен ансамбъл, върху който мащабно и въздействащо е отразено погребението на Чакъра, където Ирина и Борис Морев за пръв път се появяват заедно сред шушукащите местни клюкарки и вестоноски. А отпред на траурната церемония кръста се носи от небезизвестния хрисим асеновградчанин Роко.
“Асеновград” 1906 г., художник: Борис Денев
Има още много асеновградски места, съхранили града в лентата на „Тютюн” – Черния и пешеходния мост, църквата „Св. Георги”, параклиса „Св. Ян”, мулдавските лозя и червенските тютюневи ниви и още много.
Но нека отново гледайки „Тютюн” се потопим в атмосферата на нашия град, такава каквато е запазена завинаги от създателите на широкомащабната филмова драма.
08.02.2018
Ст. Тосков
/Снимки от филма и снимки от по ново време/