Как бе образуван асеновградския клон на Българския държавен тютюнев монопол

Как бе образуван асеновградския клон на Българския държавен тютюнев монопол

Тютюневият монопол, 1927-1927 г.. Снимка: Реджеп Картал

Началото на поставянето на въпроса за държавен монопол на тютюна започва някъде около 1913 г.. През 1922 г. на страниците на в. „Тютюн” се появява статия, в която се поставя въпросът „ Монопол или свободна търговия?” и „Монопол или свободна фабрикация на тютюна?”. Проблемът за тютюневия монопол не е случаен. След продължилите повече от шест години войни /1912-1918 г./тютюнопроизводството достига критичната си точка. Кризата била преодоляна бързо в резултат на няколко фактора. България, макар и победена в две от войните, след 1918 г. излиза на световния пазар като една от големите производителки и износителки на тютюн. Това се дължало както на присъединяването на някои тютюнопроизводителни области от Македония и Тракия, така също и на рязко намаляване на тютюнопроизводството в съседните страни като Гърция и Турция., които воюваха помежду си през 1918—1922 г..

Световната икономическа криза през 1928 г. става причина за фалирането и закриването на много тютюневи фирми и кооперации. В същото време едрият частен капитал се утвърждава здраво в тютюневата сфера. Появяват се много нови частни фирми – български и чуждестранни – немски, австрийски, италиански, които трайно се настаняват на българския пазар. Немският тютюнев концерн „Реемстма-Ясмаци” изгражда в страната своя изкупвателна организация, наречена „Балкантабак”.

През 1929-1930 г. в България работят около 380 частни тютюневи фирми и кооперации с близо 140 склада.

Рязко нараства и цигареното производство. През 1929 г. цигарените фабрики достигат 50 с около 5 000 тона цигари. Общо в тютюневия бранш работят близо 40 000 души и огромно число тютюнопроизводители, главно в селата.

Нараства силата и на акционерния, и на финансовия капитал. Възниква и монополистично обединение, наречено „Сдружение на тютюнотърговците в България”.

Докато монополът на фирмите се засилва, тютюноработниците получават много малко от реализираната печалба и се оказват в тежко състояние.  Тютюноработническото недоволство се изразява в многобройните стачни борби. Всичко това засилва борбата на тютюноработниците за въвеждане на монопол в тютюневия бранш. Искането, държавата да се намеси в тютюневата промишленост, не е чуто.

През тридесетте години на XX век се засилва дискусията по въпроса за монопола. През 1934 г. дирекция при Министерството на финансите взема решение за образуване на Държавен монопол за фабрикация на тютюневи изделия. През 1935 г. същият закон е закрит. Независимо от това борбата за неговото налагане продължава през следващите години. Под лозунга за въвеждане на държавен тютюнев монопол преминават съборите на тютюнопроизводителите в Дупница и Пловдив. Той става факт чак през 1947 г., когато е утвърден Закон за държавния тютюнев монопол. Тогава е избран и първият негов директор – Ангел Тимев.

Право на държавния тютюнев монопол е да събира, манипулира и извършва търговия със суров тютюн и фабрикация на тютюневи изделия. Подведомствен е на Министерството на финансите.

Независимо от факта, че Асеновград не е сред учредените на 28 април 1947 г. клонове на Българския държавен тютюнев монопол и тук усилено се работи за неговото създаване. Но като че ли условията се оказват по-трудни, главно от факта, че в този преходен период право на съществуване имат и двете форми – държавната, чрез национализираните предприятия, и кооперативната – наличието на тютюневаа кооперация „Асенова крепост”.

Основната база на тютюневата промишленост в Асеновград по това време е на кооперация „Асенова крепост”. Базата на частните фирми съставлява по-малка част и това са фирмите на Дончо Палавеев, Иван Петров, както и на филиали на фирми от Пловдив – „Ханза”, „Картела”, „Ротабул” А.Д“. „Ханделмачали” и Манол Йочков. От тези фирми се оформя базата на местния клон на БДТМ, която се помещава в наети сгради на частни лица – „Палавеев” и „Картела”.

През май 1947 г. е определен първият чиновник на клона – Тончо Демирев. Въпреки че де юре няма открит още клон, той де факто работи на територията на Асеновград. На 15 юли 1947 г. на заседание на УС на кооперация „Асенова крепост’ председателят Генко Гюлев запознава членовете, че поради образуването на Държавен тютюнев монопол и образувания Централен кооперативен съюз, кооперациите скоро ще прекратят дейността си, поради това, че тяхната дейност ще се дублира с дейността на Районния кооперативен съюз „Рожен”. Кооперация „Асенова крепост” преминава с активите и пасивите си към РКС „Рожен”.

На заседание на УС на кооперация „Асенова крепост” на 24 ноември 1947 г. Генко Гюлев съобщава, че от 1 януари 1948 г. в града се открива клон на Държавен тютюнев монопол и кооперацията прекратява дейността си.

На 26 ноември 1947 г. с протокол № 5, приет на заседание на УС на Българския държавен тютюнев монопол в Асеновград се открива клон – II степен на ул.:” Александър Стамболийски”, 26, с предмет на дейност изкупуване и манипулация на тютюн.

Новите обществено-политически условия в страната и в Асеновград налагат сериозни кадрови промени. С извършената национализация на промишлените предприятия и банките, обявена в края на декември 1947 г., се обединяват няколко тютюневи склада. Техният персонал служи за основа на създаването на Тютюневия монопол. Освободен е Управителния съвет на тютюнева кооперация „Асенова крепост”, ликвидиран е и членският й състав.

От протокол №1  на проведеното първо заседание на Българския държавен монопол – Асеновградски клон на 1 декември 1947 г. е избран Съвет на монопола и технически състав. Директор на клона е Александър Петров Пачов, началник служба – Юрдан Божанов и помощник експерт – Стефан Вангелов. Главни майстори-манипулатори  са: Димитър Калцов, Стойчо Пашалиев, Рафаил Станков, Гавраил Хаджиев, Димитър Ангелушев, Благой Буздров. Майстор манипулатори са: Харалампи Вулев, Иван Джумриев, Владимир Икономов. Техник- производство е георги Аргиров и временни майстори – Запрян Запрянов, и Киряк Диев.

След напускането на А. Пачов през 1948 г. в клона за временен директор е назначен Юрдан Божанов. Наред с директора в Съвета на монопола влизат още Стефан Делчев – счетоводител V категория и Стефан Вангелов – експерт II степен.

Стефан Делчев е роден в с. Мулдава. Баща му –Атанас Делчев е не само известен тютюнопроизводител, но и дългогодишен член на тютюнева кооперация „Асенова крепост” и един от нейните активни дейци.

Едни от първите работници на местния клон са истифчиите Запрян Д. Георгиев, Атанас Костов, Крум. Ил. Ковачев, Стефан Ковачев, Здравчо Козанов, Петър Шишков, Атанас Арнаудов, Костадин Запрянов, Христо Гърков, Филип Чучев, Георги Цветков, Мехмед Идризов, Иван Матев, Димитър Налбантов, Иван Димитров, Никола Шопов, Атанас Избеглиев, Никола Бузев, Тома Гърков, Пенка К. Калцова, Митра Тодорова, Никола Станилов, Димитър Стайков, Георги Михайлов, Мария Кемалова, Костадинка Грозева.

Създаването на Асеновградския клон на Българския държавен тютюнев монопол става в период , когато тютюнопроизводителите от града и селата са прибрали тютюните и са извършили първичната им обработка и чакат търговците за продажбата им. В такъв момент ръководството на местния клон трябва да осигури необходимата складова база, която да поеме тези тютюни. Освен с този, на дневен ред стоят и още два други много важни въпроса – оказване помощ на тютюнопроизводителите при извършване на първичната манипулация и събиране на тютюните от частните фирми и кооперация „Асенова крепост”, останали от минали години. Но най-важната задача за новото ръководство е да се организира самото производство в складовете – ферментацията и манипулацията на тютюните. За целта по селата се командироват техници и започват приемането на денкираните и елпезирани тютюни.

Втора комисия започва изземването на частните тютюни. Комисията изземва от Дружество „Ротабул” тютюни, произход „Джебел” 1943 г., нето 11745,900 кг., и с друг протокол от същото дружество „Ротабул” тютюни от реколта 1943 г. ,  произход „Драма”, нето 6 082 кг. Пак от „Ротабул” е иззет тютюн с произход „Драма – Яка басма”, реколта 1943 г., нето 7 080 кг., както и тютюни Серес – Зихна”, нето 1 872,100 кг., реколта 1943 г.

От склад №2 на ул. „Поп Матей” в Асеновград са иззети тютюни реколта 1939 г., произход ”Асеновград”, нето 9 501,700 кг., както и 2 218,500 кг. неманипулиран тютюн от склад №6  на ул.”Марица” 34, партида „Тонга”, произход Драма’, реколта 1943 г., нето 6082,3 кг. манипулиран тютюн , приет от майстор – ферментатора Иван А. Събев. В същия склад са констатирани и приети от същия майстор още тютюни, произход „Джебел”, реколта 1943 г., в размер на 11 745,9 кг., тютюн „Драма – Яка басма”, реколта 1943 г., 7 080,6 кг., тютюн „Серес – Зихна”, реколта 1943 г. общо 1774,5 кг..

Същата комисия приема тютюни от другите складове за около 600 хиляди килограма. Само от склада на „Поп Матей” 12 са приети нето 508 475 кг. тютюн „Асеновград”, реколта 1946 г..

В началото на дейността на Монопола от частните тютюневи складове са иззети не само тютюните, но и машини, амбалажни материали, инвентар и др..

През периода 1950 и 1951 г. в клона се извършва само манипулация. Това става в пет салона и две пълначни отделения. Съхраняването на тютюните се извършва в общо 24 депа. През 1952 г. се внедрява нова технология за ферментация на тютюните – заводска. Тя в основни линии заменя дотогава съществуващата естествена ферментация. Това позволява суровите тютюни да се изкупуват още през зимата, да се манипулират и ферментират и веднага да се изнасят на външния пазар или се предоставят на цигарените фабрики.

Извадка от книгата “Тютюнева кооперация “Асенова крепост”, автор Ангел Кръстев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *